( НОМОЛОГИЯ )
АВТОР – СВ. НИКОЛАЙ, ЕП. ЖИЧКИ И ОХРИДСКИ
ПРЕВОД – Я. С.

Въведение

За всички важни въпроси и проблеми, които всекидневно се дискутират по целия свят и на всички езици, се говори и в Библията. Но с едно изключение - в нея не се обсъждат “законите на природата”. Там дори и не се споменават такива думи - “закони на природата”.

И въпреки това, учените в днешно време не разсъждават за нищо друго толкова много, както за законите на природата, или за природните - за естествените закони. Но именно за това в Библията няма нито дума. Питаме се тогава, дали учените не разбират за какво говорят или всеобемащата Книга на живота не знае нищо за този предмет? Трудно е да предположим както едното, така и другото.

Действително, съвременният човек може да се удиви на това, че в главната Книга на човешкия род, написана на повече от хиляда страници, издавана на стотици езици, и която се продава ежегодно в милиони екземпляри, няма думите “закон на природата".

За закони на природата именно говорят от катедрите професори, а младежите ги слушат, поразени от чудесата на природата и могъществото на нейните закони. За закон на природата говори даже християнския проповедник в храма, като за паралелен с библейския нравствен закон. А богомолците го слушат и не разбират как може да съществуват два закона, така често противоречащи си един на друг, при наличието само на един Законодател.

   Изучаването на законите на природата се счита за най-важното познание в днешно време. Заради него се създават безбройно множество училища и университети, академии и лаборатории, изразходват се купища пари, сили и време. А защо тогава в Свещената и боговдъхновена Книга на християните няма дума дори, нито знак за такива закони?

   "Природа!”, “Закони на природата!”- това са най-гръмките лозунги на нашето време. Всеки европеец ги слуша от първия клас на училището, та чак до завършването на университета. Всички други девизи звучат много по-тихо и незабележимо от тези, подобно на слабият глас, който пророк Илия слушал на планината Хорив. Може би светите мъже, които чрез Божия Дух са писали Библията, не са дочули добре словата “закони на природата” ? Или са пропуснали да ги запишат?

   Поклонниците на природата поставят под названието “закони на природата” както своето знание, така и своето незнание. Всичко, което те знаят или, по-правилно казано, си мислят че знаят, го наричат с това име. И онова, което очакват и предстои да узнаят, вече го приписват на законите на природата. При такова положение мислещите хора се питат с недоумение: съществували ли са тези природни закони в древността, когато се е писала нашата Свещена Книга?

Всевластието на законите на природата над духа и разума на човека в Европа и Америка днес е станало абсолютно. Автокрацията или, най-точно казано, тиранията на природните закони над тази част от човечеството изглежда като съвършен и завършен всеобемащ кръг във всяка сфера от живота. Нима когато е създавана Библията боговдъхновените и́ писатели не са видели около себе си тази природа? А може би тогава не са действали такива закони на природата ? Или пък хората са били безчувстветни към тях?

Ами западните богослови! Намирайки се под влиянието на естествените науки и вероятно наплашени от техния заплашително и неумолимо сочещ пръст, богословите от западното полукълбо са приели законите на природата за нещо подразбиращо се от само себе си, за нещо естествено. По този начин те са поели върху себе си тежкия труд да примирят Библията с естествените науки. Ние можем да сме им благодарни, че са прозрели и видяли много от нещата, които ги има в Библията, но те не са успели да намерят онова, което го няма там. А в Библията няма и думичка за “природен закон”, нито за “закони на природата”, нито за “естествени закони”. Не е ли това велика тайна?

 

II

 

Защо в Библията не се говори за закони на природата?

 

Твърде изморени, измъчени от дългия си път странници - пътник и неговия водач - седнали на езерния бряг, за да си отдъхнат. А когато наситили взора си с езерната синева, доукрасена с белотата на чайките, и когато укрепили душите си с мълчание, пътникът заговорил със своя водач:

  Пътник: Кажи ми, мой водачо, защо в Свещенната Книга не се говори за нито един от природните закони? Аз слушах внимателно всичко, което ти ми говореше по пътя, и се удивявам как до сега не бях забелязал това. Толкова пъти съм чел Библията, но никога по- рано не бях обръщал внимание и даже не се досещах, че в нея не се говори за закони на природата, за които днес безкрай спорят на два континента. Обясни ми защо става така?

  Водач: Затова, защото закони на природата не съществуват.

  Пътник: Правилно ли разбра въпроса ми? Или аз не те разбирам добре? Поразен съм и безкрайно удивен. Целият свят признава законите на природата, а ти твърдиш, че те не съществуват! Как можем ние двамата да се опълчим срещу целия свят?

  Водач: Трябва да ти обясня първо, че не цялото човечество признава тези закони, а само една част от него. И искам да те попитам: дори всички да признаят неправдата за правда, ние двамата ще се уплашим ли от това? Някога в целия свят е имало само двама души, които са признавали единия истинен Бог - Авраам и Лот, и те не са се побояли от езическия мрак. А ние двамата, пребиваващи в единство с Правдата, ще се уплашим ли отивайки срещу огромната войска на неправдата?

  Пътник: Трябва да призная, че ме побиват тръпки при мисълта да отхвърля убежденията на толкова човешки поколения и на учителите, които са формирали моя светоглед.

  Водач: Всичко това или е преминало, или ще премине и няма причина да се съкрушаваш. Нима не е писано, че ...не ще вече да има време (Откр.10:6)? И нима не си чел за хората и за поколенията, че...всяка плът е трева и всичката и́ красота е като полско цвете. Тревата изсъхва, цветето увяхва, щом духне върху него духване от Господа: тъй и народът е трева (Ис.6,7)? Всичко, което човеците са сътворили като теории и понятия, преминава и само истината, обявена в Свещената Божия Книга, остава за вечни векове. А в тази Книга не се говори за закони на природата, защото те не съществуват. Защото е невъзможно да си представим, че в Библията, където са упоменати много по-незначителни неща, не би се споменавало за закони на природата, ако те съществуваха.

  Пътник: И все пак моите съмнения остават. Аз непоколебимо вярвам в това, което е написано в Библията. Тя е Божия Книга, Божие Откровение на Истината към човеците. И в тази Книга на книгите, от първата до последната страница се говори за закон. Но възможно ли е в нито един от случаите, когато в нея се обсъжда закона, да не става дума за закон на природата?

   Водач: Да, така е. Това е факт. В Библията се говори най-много за закон, но никъде не се подразбира закон на природата. Но, хайде да ставаме и да продължим пътя си, трябва да побързаме!

 

 

III

 

Невъзможността да съществуват закони на природата

 

Когато нашите съвременници говорят за закони на природата, те се делят на два враждебни лагера. От единия лагер се чува твърдението, че природата сама на себе си е законодател и законоизпълнител, а от другия лагер - че Бог е Законодател, а природата - изпълнител.

  Любителите на истината, чиито погледи не са запрашени от тази „партизанска“ война, се затрудняват да приемат както едното, така и другото твърдение, и осъждат еднакво тежко привържениците и на двата лагера.

  Те обръщат вниманието на поддръжниците и на двете гледни точки върху един очевиден факт, зад който стоят реалност и логика: а именно, че Този, Който установява закони, и онзи, който ги приема за изпълнение, трябва да бъдат съзнателни и разумни същности (личности, бел.прев). Не може безсъзнателното да приписва закони на съзнателното, както и съзнателното не може да установява закони за безсъзнателното. Защото законът по своята същност е творение на мислещия разум. Той предполага, че от двете страни присъства съзнателен разум - на този, който го дава, и на онзи, който го приема. Ако някоя от тези две страни не притежава разум, то законът вече не е закон, а нещо съвсем различно и трябва да се нарича по друг начин.

   Поклонниците на истината се обръщат последователно към двата враждуващи лагера и на първия от тях казват следното: ако природата едновременно е и законодател и изпълнител на законите, то това би означавало, че тя притежава сама по себе си разум, което обаче не е вярно.

   На последователите на другата гледна точка казват следното: вие твърдите, че законите на природата ги е дал Бог. Това от една страна изглежда логично, но от друга - не. Т.е. в този случай Законодателят е наистина разумна Същност, но законоприемникът - природата, е немислещо и безсъзнателно вещество.

   Съгласно това природата не може нито да създава и диктува закони, нито да ги приема и изпълнява. От това следва, че така наречените “закони на природата” просто не съществуват.

   На една философска среща присъстващите бурно дискутирали по въпроса за законите на природата. След дълги спорове един от участниците станал и казал: “Някои от нас защитават тезата за съществуването на закони на природата, а други за природни, т.е. естествени закони”. Всички наоколо започнали да недоумяват и да твърдят, че не виждат разлика между двете понятия. А той им отговорил: “Разликата е огромна. Онези от вас, които защитават законите на природата, считат самата природа за законодател, а онези, които са за естествените закони, считат Бога за законодател на природата. И двете гледни точки подлежат на критика и аз не знам към коя от тях да се присъединя”.

   На тази среща се оказал и един поклонник на чистата истина, който се изправил и заявил: “Аз също не мога да защитя нито една от двете страни. Според логиката законът се дава от разум на разум. Нима някой ще се реши да създава закони за камъните и дърветата или за птиците и рибите? Разбира се - никой. Как тогава може да се приписва на Бога такава безсмислица?! Наистина, само Бог е способен да бъде Законодател, но Той може в цялата вселена да установи закон само за човека, като единствено[1] разумно същество. Бог така е и направил. Неговият закон е единственият съществуващ закон. А онова, с което Той е дарил природата, външно напомнящо закон, по същността си не е закон, а нещо, което учените наричат порядък (за неодушевената природа, бел. прев.), инстикт, подсъзнателно чувство (у животните, бел. прев.). От казаното става ясно, че нито закони на природата, нито естествени закони съществуват, защото и едното и другото противоречат на логичното, реално понятие за закон".

 

 

IV

 

Един Законодател и един закон

 

 В Библията се говори само за един Законодател - Бог, и за един единствен закон - Неговия нравствен закон.

   Никакви други законодатели освен Бога не познава Библията и за никакъв друг закон освен нравствения не говори тя. Но тъй като обичайно “Старозаветен закон” наричат заповедите дадени на Мойсей, то е необходимо да поясним, че Законодател и тогава е бил Бог, а Мойсей е само избран от Него законоизвестител и глашатай на закона Божий.

   Когато човеците искат да създават закони, те избират като правило онези сред тях, които са най-разумни и най- добродетелни и им възлагат делото на законотворчеството. Това означава, че от векове наред хората са считали най-висшия ум и най-висшата добродетелност за необходими черти на човеците, които съставят законите.

   Нима този факт, който е всеобщ за всички народи през цялата човешка история, не свидетелства против физическата природа като законодател? Цялата съзнателност и съвестност на човечеството през всички векове въстават против твърдението, че сътвореният свят, който не обладава такова съзнание и разум, каквито има у човека, може да установява закони за човеците.

   Бог е Творец и Небесен Цар, съвършено Съзнание и съвършена Съвест. Поради това авторитетът и компетенцията на Бога като Законодател са несъмнени и безспорни. Създавайки закони, човеците в ролята на законодатели (по-правилно само наричащи се такива) или “озвучават” закона даден от Бога, или го перифразират и разделят, за да го приложат към различни случаи от живота си.

   Разбира се, където има свобода, там има и злоупотреби. Хората често са злоупотребявали както с Божия закон, така и със своята законодателна власт. Вследствие на това те са налагали на обществото закони угодни на самите тях, но с които са оскърбявали Бога и унижавали своите ближни. Подобни злоупотреби са били допускани както от отделни управляващи и завоеватели, така и от групи от олигарси и политически партии.

   Бог не е благославял злоупотребата със законотворчеството, но е допускал това да се случва заради съхранението на човешката свобода и за разкриване на човешката злоба.

   Всъщност, само Творецът е единственият Законодател. Но тъй като човекът е образ и подобие Божие, то той прилича най-много на своя Създател, и по силата на това подобие е приемал и усилвал Божия закон напълно, частично, или никак. В последните два случая той се е опитвал и сам да бъде законодател за себе си и за себеподобните си. Но на това поприще човек рано или късно е осъзнавал своята немощ, най-вече поради отпадането си от Бога.

   Само Законодателят е съвършен и непогрешим, а Неговият закон е единствен във вселената. Никой друг освен съвършената Същност, Съзнание и Съвест (Святост) не може да дава закони, така както и никой освен човека, като съзнателно и имащо съвест същество и жив Божи образ, не може да ги приеме.

   Бог обаче не може да даде на човека два едновременно действащи и противеоречащи си често един на друг закона - нравствен и естествен, защото съществува само нравствен закон, а естествени, физически закони на природата няма. Това, което хората наричат природни закони, не са закони, а само символи на нравствения закон.

   Както духовният свят е единствено и реално съществуващ, а материалният свят - този на чувствата и явленията - е само негов символ, точно така и нравственият закон е единственият истински и реален закон, а физическите или естествените закони, са само негови символи.

 

V

 

Теории и реалност

 

Пътник: Това, което ми говориш, е ново за мен, точно като в първия ден на Сътворението. До сега считах, че има две учения за същността на света: монизъм и дуализъм. Аз сам бях противник на първото, но привърженик на второто. А ти ми говориш за някакво трето учение.

  Водач: Макар и да не съм любител на теориите, бих чул какво казват тези две. Изложи ми ги, за да ми станат ясни.

  Пътник: Философското учение монизъм признава, че съществува само материята с нейните закони - физически или естествени. Нравствен закон според него не съществува самостоятелно, а той е „включен“ в законите на природата. На тази теория аз съм противник. Теорията на дуализма пък гласи, че съществуват материя и дух, т. е. съществуват както природни закони, така и нравствен закон. Те не се изключват един друг и не си противоречат, но съществуват заедно - рамо до рамо. Това е другата теория, на която бях привърженик до сега.

  Водач: Боя се, че истината не е в нито една от тези теории и даже не е някъде между тях. Човешкото разбиране за закона зависи от неговото разбиране за реалността. Тези, които признават само материалния свят, приемат единствено физическите закони. А онези, които признават две реалности, физическа и духовна, вярват в съществуването на два свята и приемат действието на два равноправни закона.

  Пътник: Правилно. И аз, размишлявайки така, стигнах до извода, че във вселената има два закона - физически и нравствен. И нима вселената не е толкова пространна, че в нея да се намери място за две реалности и два закона?

  Водач: Нека не те подмамва огромното пространство на вселената. Тя е достатъчно голяма, за да вмести явяването на Истината (въплъщението на Бога, бел. прев.), но е твърде тясна, за да може в нея да се скрие лъжата. Ако ти можеш да докажеш едновременното съществуване на две начала, тогава и аз съм готов да призная наличието на два паралелни закона.

  Пътник: Изглежда, че ти отричаш съществуването на физически, материален свят, така ли?

  Водач: Не. Съществува както духовен, така и материален свят, но духовният - това е реалният свят, а физическия свят е само символ на тази реалност. Отношението между тях е такова, каквото е отношението между смисъла на един текст и написаното слово, отразяващо този смисъл. И точно такова е съотношението и между нравствения закон и така наречените физически или естествени закони.

  Пътник: Сега ми става ясно това трето учение, което не е нито монизъм, нито дуализъм. Действително ме озари това ново разбиране и друга гледна точка.

  Водач: Желая ти тази зора да се превърне в светъл слънчев ден за теб. Мога само да повторя, че и двете упоменати теории са далеч от истината, защото са творение на обикновения човешки разум, опиращ се на чувственото възприятие на света. Истината се намира над всички теории. Зная, че много християнски богослови се придържат към теорията на дуализма, но и тя не е по- разумна от монизма. Истината обаче гласи, че единствено истинно съществуващ свят е духовният, а материалният е само негов символ. Така и единствен закон е само нравственият, а всички останали така наречени закони са само негови символи и рефлексии.

 

 

VI

 

Библейският закон

 

И така, единственият закон, който Бог е установил за човека, и за който се говори във Библията - това е нравственият закон. Той определя нормите на човешкото поведение в този свят. Целта на този закон е да постави човека по-високо от (над, бел. прев.) природата, но по- ниско от Бога. Т.е. да го обучи да покорява природата и да бъде покорен на Бога, за да не позволи на човека да попадне под властта на природата, нито да се възвиси (в мечти) над своя Създател.

  Първият нравствен закон даден от Бог на човека е изключително кратък. Той се състои само от две заповеди. Едната се отнася до властта на човека над природата, а другата - до властта на Бога над човека. Първата заповед гласи, “Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби,... и над птиците небесни, и над всякакви животни, които пълзят по лицето на земята” (Бит. 1:28). Втората заповед гласи, “от всяко дърво в градината ще ядеш, а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш“ (Бит.2:16-17).

  Тези заповеди са дадени не от плът на плът и не от плът на дух, също не и от дух на плът, но от дух на дух, т.е. от духовна същност - на духовна същност. А това значи, че и двете заповеди имат духовно - нравствен характер. Заповедта плодете се и се множете се отнася към духовното раждане и преумножение, което във физически план се символизира и изразява от телесното раждане и увеличаване числеността на човешкия род. По такъв начин първата заповед се явява закон нравствен, а не физически.

  Създателят сякаш е казал на първите човеци: “Аз насадих във вас семето на животворящия Дух. Така се потрудете, че това семе да принесе плод духовен и обилен. Да израсте у вас Духът на истината и така да напълни нивата на плътта ви, че цялото ви тяло да стане духовно. Нека израстналият в недрата ви Дух да обхване земята на плътта и да я завладее. Когато в човека се извърши пълно духовно раждане и когато дадените от Мене духовни таланти се преумножат и достигнат съвършенство, тогава вие човеците ще бъдете богове на земята (по благодат, бел. прев.), както съм Аз - Бог над вас. Така, като се разможавате и разселвате по земята, вие ще властвате над всички животни, защото Аз ще ви дам знание, за да познаете духовния смисъл на живота. По този начин ще можете да постигнете истината в нейните символи и да получите вечността чрез временните и́ образи. Т.е. вие ще познаете истинния смисъл, заключен във всяка твар, намираща се около вас, и благодарение на това знание ще управлявате всичко. Защото истинното знание дава господство и власт".

  Това е първата заповед от нравствения Божи закон. Тя говори за светите Божи дарове дадени на първия, безгрешен човек, за да възраства той чрез тях. Заедно с тази първа заповед, показваща духовните реалии, съществува и втора заповед, чрез която Бог забранява на човека да вкусва от плодовете за познаване на добро и зло. Чрез нея Бог е искал да предпази човека именно от познанието на злото, от смесването на доброто със зло, от служенето на двама господари - т.е. от двоедушие, както по-късно е казал Господ Иисус Христос (виж. Мат.6:24).

  Всички дървета в рая са били знаци за Божиите благодеяния: дървото за познанието на добро и зло било символ на смесването на добро и зло, а змията - символ на самото зло. Бог е желал първите хора въобще да не познават злото - нито в мислите, нито в делата си, но да останат навеки безгрешни.

  Тази заповед имала предпазваща цел. Бог е искал чрез нея да защити човешката душа от влиянието на злото, което, смесвайки се с доброто, можело да погуби и развали всичко добро. Създателят е дал тази заповед не като тиранин, но като грижлив Отец, обяснявайки неминуемите последствия от нарушаването и: “в деня, в който вкусиш от него, бездруго ще умреш” (Бит.2:17). Предупреждението е съвършено ясно.

  Дървото на познанието тук е второстепенно. Главното е Божията заповед, която произтича от безпокойството на Бога за човека като най-съвършено творение на земята и като живо Негово подобие. Господ е можел и без това дърво да заповяда на Адам: не търси злото, не познавай злото, не смесвай добро със зло. Обаче Той е избрал именно такъв нагледен способ на поучение, та човекът, виждайки пред себе си това дърво, по-често да си спомня за заповедта на своя Създател, а впоследствие - за своя грях. Подобно на това, както учителят най-добре учи децата по картинки, т.е. чрез символични изображения, точно така и Творецът е учил и наставлявал Адам и Ева.

  Две заповеди са изразени и там, където Бог въвежда сътворения човек в Едемската градина, за да я обработва и да я пази (Бит.2:15). Първата заповед

говори за “обработване”, а втората - за “защита”. Обработване нивата на своята душа и нейната защита - ето какви задачи поставил Господ пред Адам и не изисквал нищо повече. Обработване и защита - какво повече е нужно?!

  Този първи закон е бил даден на безгрешния човек, когато той още не бил вкусил и познал греха, преди смъртта да влезе в неговия живот. Чрез такъв закон само е можел той да достигне до съвършенство. Обаче човеците, нарушавайки втората заповед, своеволно отхвърлили Божията власт. Вследствие на това природата отхвърлила тяхното господство и установила своята власт над хората. По този начин и първата заповед станала неосъществима.

 

 

VII

 

Истина и символи на истината

  

“Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване - живот и мир” (Рим.8:6). Докато нашите прародители са разсъждавали духовно, те усещали в себе си пълнотата на живота и мира. Своята плът, тварния свят и материалните предмети, те, така да се каже, едва забелязвали заради силното сияние на духовната същност, която излъчвали техните отражения или символи. Съдържанието било за тях очевидно и духовният смисъл по-близък от неговото проявление и явление. Радостта на първите човеци произхождала по-скоро от виждането на невидимото във видимото, отколкото на видимото в невидимото. Те виждали зад картините Художника и чували зад песните Поета.

   Но след отпадането им от Бога у прародителите плътските помисли започнали да преобладават над духовните, слънцето на Духа за тях се скрило зад тъмни облаци и те се оказали в царството на изменчивото, несигурното и смъртта. Тогава формата заслонила същността, явлението затъмнило смисъла, видимото застанало пред невидимото. Картините засенчили Художника и зад многото песни било невъзможно да се чуе Поета. Духовният закон бил забравен и вместо него човешкия разум започнал да се занимава с измислянето на физически или природни и естествени закони.

   Изгонването от рая или отдалечаването на човека от предстоенето му пред Божието лице имало за последствие това, че той, бидейки преди господар на природата, сега станал неин роб. Хранейки се от близостта си до Бога от всяко Негово слово, т.е. с Дух и истина, иначе казано, с духовния смисъл на всяка сътворена твар, сега човекът започнал да се храни с полския злак (плътското), желаейки някога да напълни корема си с рожкове, които свините ядяли (Лк.15:16). Но и това не му се удавало никога в пълна мяра.

  Обработването и защитата, които в рая се отнасяли за духовните таланти, извън рая се обърнали към плътта и плътския живот на човеците. Те започнали да се трудят и воюват заради тялото си. Същността и нейните символи, подобно реалността и съня, изменили своето положение в съответствие с вижданията на човека. Сякаш преди той бил покачен на дърво, от което гледал надолу към сянката му, а сега, слизайки на земята и стоейки в тази сянка, повдигал очи и започнал да гледа към дървото.

  И така, човеците все повече привиквали да гледат от сянката, където паднал Адам, нагоре към духовната същност, но постепенно така се объркали между истината и нейните символи, че започнали да се кланят на природата като на божество. Веднага щом отпаднал от Духовното му поле единственият истински Бог, човекът бил длъжен да запълни това поле с нещо друго и така обожествил творението Божие - природата. И след като признал природата за бог, той започнал да я счита и за законодател и признал нейните закони. Истината за него била изгубена и човекът се оказал в сянката на природата.

  Покланяйки се със страх на природата, човек се надявал да облекчи своята участ, защото му се струвало, че природата като божество ще го освободи от закона на нравствения дълг, от закона на морала. Това било обаче самозаблуда, илюзия. Така наречените закони на природата се явяват по същността си само изображения със символическо значение на духовния закон на нравствеността. Обаче човекът, който загубил това знание, като невеж опитвал да чете сричка по сричка словата на Божията природа, не разбирайки смисъла им. Духовният ключ към писанията на природата бил загубен с грехопадението.

   Преди да вкуси от плодовете на дървото за познаване добро и зло човек познавал, желаел и вършел само добро. Откъсвайки забранения плод, той се разделил, раздвоил се в самия себе си. А когато в душата му се появил дуализъм, тогава се появил дуализъм и в света около него. За изгнаника от рая целият свят се превърнал в едно огромно дърво на познанието на добро и зло. Искал или не искал, сега човекът бил принуден да вкусва плодовете на това дърво.

   Но където и да се смесвало добро със зло, злото винаги преобладавало. Както щом водата се смеси с някакво гориво, тя не става нито за пиене, нито за горене. Поколение след поколение потомците на Адам се покланяли и на Бога, и на природата. Обожествяването на Бога след време се изродило в обожествяване на демоните, а обожествяването на природата - в суеверие, от което произлезли много измислени и вредни митологии. Така се потвърдило апослолското слово, че цял свят лежи в зло (I Иoан.5:19).

 

VIII

 

Защо е бил необходим потоп?

 

 Ехото - това е отзвук на гласа. Етиката - това е отзвук на догматиката. Заблужденията в догматите на Истината отекват чрез заблужденията в нравствения закон на човеците (както например е в католицизма и протестантизма, бел.прев.). Ако разумът е помрачен - неясен е и пътят. Когато е помрачено виждането на истинния Бог и Неговия нравствен закон, тогава пътят на човека е скрит в мрак и като следствие на това отстъплението от морала и изпадането в заблуждения са изпълвали хилядолетия от човешката история:

  “И видя Господ, че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време” (Бит.6:5).

  Природата, като дърво за познаване на добро и зло след грехопадението, сега станала дърво за познание на зло и добро - злото на първо място. Как постъпил тогава Създателят? Той направил това, което върши всеки разумен пастир, когато стадото му е болно. Ако той вижда, че след продължително лечение цялото стадо може да загине от заразната болест, унищожава болните овци и оставя само здравите, за да получи от тях ново потомство. Така постъпил и Бог. Той напратил потоп на земята и унищожил целия неизлечимо болен човешки род, оставяйки само праведния Ной, за да се появи от него, като от втори Адам, ново човечество. Съвременните учени потвърждават, че всемирен потоп действително е имало. Те са установили това на базата на археологически разкопки, но не са могли да определят на основата на своите естествени закони причините за този потоп.

  Защо учените не могат да открият причините за това бедствие? Защото търсят причините в ествените закони, а не в нравствения закон. Защото всемирният потоп е уникално и неповторимо явление в историята на земята и човечеството, подобно на уникалното и единствено чудо на Сътворението на света от нищо. А неповтарящите се явления на природата учените съвсем не обичат, защото никак не могат да ги “вместят” в рамките на своите физически, природни закони.

  Тогава къде да търсим причините за потопа? Причината е в нравствената поквара на хората и в силата на Всемогъщия, съгласно написаното: “И рече Бог на Ноя: краят на всяка плът дойде пред лицето Ми, защото земята се напълни със злодейства от тях; и ето, Аз ще ги изтребя от земята (Бит.6:13). Следователно, нарушаването на нравствения, а не на физическите закони, е предизвикало най-страшното и катастрофално природно явление в историята на нашата планета. Какво да кажем тогава за другите, по-незначителни физически явления, освен това, че и те се намират под неотменимата власт на нравствения закон на Бога!

  И запознатите с естествените науки, и запознатите с богословието са съгласни, че потоп действително е имало. Различието между тях идва по отношение на въпроса: защо са били тези непрекъсващи четиридестдневни дъждове, които никога повече не се повторили в човешката история? Естествоизпитателите може да кажат, че това е станало в съответствие с някакви непознати за нас закони на природата. За разлика от тях обаче вярващите в Бога, непризнаващи никакви закони на природата, с лекота обясняват: по волята Божия и в съответствие на човешката греховност - поради нарушението на нравствения закон. И рече Бог: “ще направя на земята потоп от вода, за да изтребя всяка плът, в която има жива душа...всичко, що е на земята, ще се лиши от живот“ (Бит.6:17). Така е казал „оскърбения“ Бог, Който не търпи потъпкването на Своя свят Закон.

  И както казал Той, така и направил. По какъв начин? Посредством послушните му природни стихии. По волята и промисъла Божии "изведнъж се раззинаха всички извори на великата бездна, и окната небесни се разтвориха; и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи...И наводнението продължи на земята...И се усили водата твърде много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе; водата възлезе петнайсет лакти над тях (около 5 метра) и всички планини се покриха. И се лиши от живот всяка плът, която се движи по земята...и всички човеци” (Бит. 7:11-12; 17; 19:20). Останали само Ной и онези, които са били с него в ковчега.

  Логично е да заключим, че потопът е бил предизвикан по повеление на Бога, а не по закона на природата (безсъзнателна и нямаща разум). Два фактора са причина, а третият е следствие. Причините - Бог и човеците, или по- точно, волята Божия и поведението на хората. Следственият фактор - водите на потопа. И ако нравственият закон на Бога така ясно се е проявил в най- крупното физическо явление на света, то за всеки разумен човек действията на този закон трябва да са ясни и различими в ежедневно проявяващите се безчислени физически явления.

 

IX

 

Вавилон и Содом

  След потопа е трябвало да започне нова ера с ново и по-добро човечество, което да обича Бога, да се бои и да живее по Неговите заповеди. Никакъв нов закон не се изисквал. Споменът за потопа е трябвало да служи за вечно напомняне и за „будилник на съвестта“. Затова Бог не е дал нов завет на Ной и потомците му, а само е повторил заповедите, дадени на Адам и Ева: “И благослови ги Бог и рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби,... и над птиците небесни, и над цялата земя” (Бит.1:28). Тук, както и в първия случай, трябва да разбираме всичко в духовен смисъл, намиращо своя физически израз.

  Обаче с настъпването на новата ера новото човечество отстъпило от нравствеността още на първата си крачка, а след това падало все по-ниско и по-ниско. Най-напред Хам безсрамно се присмял на голотата на баща си Ной и по този начин навлякъл проклятието му върху сина си Ханаан и цялото му потомство - племената Ханаански. Оттогава всички Ханаански жители живеели и погивали, потопени в непрогледния мрак на идолопоклонството.

  Друго проявление на злото сред човеците било строителството на Вавилонската кула. Те били подтикнати към това от духа на гордостта. Човеците казали: “да си построим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя” (Бит. 11:4). Това било чисто богоборчество, изразяващо се на първо място във високомерие (кула до небесата), на второ място - в суетното самолюбие (да си спечелим име), и на трето място - в неподчиняване на Божията заповед напълнете земята (преди да се разсеем). Това е бил първият в историята на човечеството пример на богоборчески комунизъм, който се изразил в строителството на Вавилонската кула, като предтеча на всички подобни опити в по-късните времена. Но Господ решил, “нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго. И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата)” (Бит.11:7-8).

  Третото проявление на злото у човеците бил крайният разврат в Содом. Жителите на този град станали абсолютно глухи и слепи към Духа и Истината, виждали само тялото си и живели само с плътски живот, стремели се само към удоволствия, но всичко това било противоестествено. Техният гнусен и непростим[2] порок (скотоложство, блуд с животни, бел. прев.) станал нарицателно по името на града им - содомия. Единственият праведник в този град бил Лот. След като Господ го извел от града, Той изпратил от небето огън и жулел (Лк. 17:29). Така Содом, а след него и Гомор, били изтрити от лицето от земята.

  По такъв начин били упоменати три исторически събития с огромна важност. Първо - изчезването на потомците на Ханаан, второ - образуването на езиците у различните народи, и трето - унищожението на два големи града - Содом и Гомор. Нито едно от тези събития не може да се обясни с никакви закони на природата.

  В Америка народите на червената и черната раса, индианците и негрите, въпреки всички притеснения, не само че не са изчезнали от лицето на земята, но увеличили числеността си - особено онези негри, които приели кръщение. От друга страна всички племена Ханаански: сидонци, хетейци, есеи, амореи, гергесеи, евеи, арукеи, арвадеи, самареи, аматеи, химатеи, както и да са се наричали, са изчезнали или от меча на семитите, или от меча на иафетите (Тир, Сидон, Картаген). Тяхното изчезване може да се обясни само чрез действието на Божия нравствен закон. Ной проклел своя внук Ханаан, и под тежестта на това проклятие изчезнали и последните негови потомци.

  Учените, лингвисти и философи, много пъти са се опитвали да разгадаят тайната на човешките езици. Но все още, използвайки човекоцентрични вместо Богоцентрични методи, те не са могли да разгадаят тази тайна и досега. Хората се различават по езика си много повече отколкото по облика и цвета на кожата си, по чувствата и възприятията си. Как са могли да възникнат такива големи различия, ако човеците имат общ прародител, както днес твърдят почти всички учени?

  И в този случай причината е духовно - нравствена, а не материална. Както е написано в Светата Божия Книга, Господ е решил да смеси езиците, за да не се разбират хората, заради тяхното самоволие, суетност и гордост. Мястото, където е станало това, се нарича Вавилон - т. е. “смешение”. Така Господ Бог, Който впоследствие изпратил Светия Дух във вид на огнени езици над апостолите в Йерусалим на Петдесетница и направил те да говорят на чужди езици и да бъдат разбирани, сега лишил от Светия Дух гордите вавилонци.

  По същия начин и гибелта на Содом не може да се обясни по друг начин, освен като следствие от разпътността на човеците и Божието наказание за това. Такава е била нравствената причина за гибелта и на Помпей, Мартиника, легендарната Атлантида и други древни места на планетата. Ако някои при това си припомнят за вулкани, земетресения, морски вълни, то нека знаят, че това са само оръдията, но не и причините за гибелта, и не Този, Който ги е предизвикал. За нас е ясно, че тези три събития, точно така, както и всемирният потоп, показват и доказват, че в този свят действа единствено нравственият закон на Бога, а така наречените закони на природата не съществуват.

 

X

 

Синайските скрижали на завета

  

Избор, търпение и постепенност - това са Божиите методи за ръководството и възпитанието на човешкия род. Подобно на това, както Той е избрал Ной, за да преумножи след потопа новото човечество, така по-късно е избрал Авраам, един от многобройните потомци на Сим, та чрез него и потомците му Исаак и Иаков да създаде народ, на който Той да даде всеобхващащия нравствен закон.

   Господ е избрал един угнетен народ, който се е намирал в робство у Египет в течение на 430 години. Защо Бог е избрал именно този поробен народ на Иаков, а не богатите египтяни, културните китайци, мислителите индийци, пътешествениците елини или някой друг от известните в древност свободни народи? Невъзможно е да се проникне в дълбините на Божия промисъл, но без съмнение, този избор е бил най-целесъобразният.

   Преди всичко, предците на този народ били най-верни и предани на Бога хора - Авраам, Исаак, Иаков и Йосиф, които са образец за почитанието на единия истинен Бог. Затова този народ не бил привързан към някаква обща езическа култура, която би му попречила да приеме новия закон и да поеме по абсолютно нов път. И накрая, именно като измъчен и унижен роб, този народ, когато бил освободен от Бога, е бил задължен от благодарност да бъде предан на своя Освободител и Неговия закон много повече от всеки друг народ, който не е приел дара на свободата от ръката на Всевишния.

Пръстът Господен е ръководел съдбата на този народ до времето, когато той станал готов да приеме новия закон. Тогава Бог избрал човек на име Мойсей, одарил го с мъдрост и дар на чудотворство, за да освободи чрез него израилския народ от египетско робство и да му обяви Своя Закон.

   Този Закон е добре известният на всички ни Декалог - закон, съдържащ десет Божи заповеди:

1.  Аз съм Господ, Бог твой...да нямаш други богове, освен Мене.

2.  Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител;

3.  Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно.

4.  Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог;

5.  Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята;

6.  Не убивай.

7.  Не прелюбодействувай.

8.  Не кради.

9.  Не лъжесвидетелствувай против ближния си.

10.  Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти; (Изх. 20:2-17).

                  А когато Господ давал тези заповеди на хората...имаше гръмове и светкавици, и гъст облак над планината (Синайска) и много силен тръбен глас; и целият народ, който беше в стана, затрепери... А планина Синай беше цяла в дим, защото Господ бе слязъл върху нея в огън; и се издигаше от нея дим като дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше; (Изх. 19:16; 18).

  Това означава, че гръмовете и светкавиците, облакът и тръбният глас, огънят и димът, земетресението и страхът - всичко това съпровождало единия Законодател, когато Той обявявал Своите постановления на човеците - разумните Си творения. И всичко това, което се случило тогава по законите на природата, било поставено в служба на нравствения закон. В този тържествен миг, когато Всевишният обявявал заповедите на избрания народ, Той искал да подчертае величието на единствения и господстващ над всички действия във вселената и нейните физически проявления Закон.

  Десетте заповеди са главният нравствен закон, начертан от Бога на две каменни скрижала, които били предадени на Неговия раб Мойсей. Първите четири заповеди на този закон, начертани на едната скрижал, определяли отношението на човека към Бога. Другите шест, начертани на другата скрижала, определяли отношението на човек към човека.

  Освен този основен закон Господ обявил чрез Мойсей и други изисквания, наказания и забрани, които се отнасяли към поведението на човеците, но всички те били само допълнение към основния закон.

 

XI

 

Законоположник и законодатели

 

Пътник: Всичко, което ти разказа за Закона, даден от Бога на израилския народ чрез Мойсей, е ясно, но нима не е имало в човешката история у другите народи също такива законодатели, какъвто бил Мойсей?

  Водач: Аз не твърдя, че Мойсей е бил някога законодател, а и самият той никога не се е наричал такъв. Законоположник и Законодател е бил сам Бог, а Мойсей - само законоприемник и законоизвестител. У другите народи е имало законодатели, но те са били обикновени хора, а не Бог.

  Пътник: А какво ще кажеш за такива законодатели като Хамурапи, Заратустра, Ману, Конфуций, Ликург, Помпилий , Платон, Мохамед?[3]

  Водач: Аз мисля, че ти споменаваш само именити хора, които са станали учители за своите народи. Хамурапи написал на глинени плочки своите съдебни разпоредби за хората от древния Вавилон. Заратустра обявил своето учение на персите, Ману - на индийците, Конфуций - на китайците, Ликург - на спартанците, Помпилий - на римляните, Платон - на елините, а Мохамед - на арабите.

  Пътник: Всичко това е така. Но нима те не са приписвали законите си на Бога и не са ли твърдели, че са ги приели от Него?

   Водач: Между всички споменати само Мохамед е бил монотеист, а останалите се покланяли на множество божества. Обаче и Мохамед никога не е твърдял, че е получил закон от Бога, а понякога се е облягал на Мойсей, друг път на архангел Гавриил, но най-вече е говорел от свое име. Значи и той е провъзгласил закон не от името на Бога, а се е опирал на по-незначителни авторитети.

   Пътник: Действително, когато чета Корана, виждам как Мохамед цитира неточно Стария Завет. Но нима Хамурапи не е говорел от името на бога Мардука, Заратустра - от името на Ормузд, Ману - от името на Вишну?

   Водач: Всички те са били идолопоклонници и са могли да се обосноват с едно или друго фантастично божество, почитано много в тяхната страна. Всеки от тях е създавал закони според собствения си разум и нуждите на народа си.

   Пътник: Значи ли това, че ти отричаш полезността на техните закони?

   Водач: Отчасти ги отричам, но отчасти ги приемам. Отричам онова в тях, което противоречи на Божиите заповеди, начертани на синайските скрижали, но признавам това, в което те се съгласуват. Това се отнася особено за учението на Ману, Конфуций и Платон, у които някои от законите изразяват човечност и благородство. Те наистина са били велики личности и са съставили закони, опирайки се на своя жизнен опит, ум и съвест.

   Пътник: Не мислиш ли, че някои от техните закони се съгласуват със Синайския Декалог?

Водач: Да, несъмнено. Например Ману и Конфуций забраняват кражбата и клетвопрестъпването толкова строго, както и Господ на Синай. Макар и тези законотворци да не са познавали единия и вечен Бог, те се стремели да имат чиста съвест и били ръководени от Божия промисъл. Но като цяло техните закони са човешки, а не божествени. Те са създадени според човешкия разум и опит, а не по Откровение.

   Пътник: Кое според теб е най-важното в техните закони?

   Водач: Най-важното е, че се отнасят към темата на нашия разговор, т.е. към закона въобще. Всички тези законодатели на човечеството са считали, че нравственият закон доминира над така наречените ествествени закони. Всички те са били съгласни в това, че природата с нейните стихии отговаря на поведението на хората. Например, Конфуций казвал, че “облаците изливат дъжд съответно на човешката прилежност”.

 

 

XII

 

Зависимостта на човека и природата от нравствения закон

 

Съдбата на човечеството и щастието на хората зависят от нравствения закон и по-конкретно от това дали хората спазват или не спазват този установен от Бога закон. На този принцип се управлява и цялата природа с нейните стихии. Божиите уста са изрекли това по следния начин:

“Ако постъпвате според Моите наредби и пазите Моите заповеди и ги изпълнявате, ще ви дам дъждове, когато потрябва, и земята ще даде рожбата си, и полските дървета ще дадат плода си. И вършитбата ще трае у вас до гроздобер, гроздоберът ще трае до сеитба, и ще ядете хляба си до насита, и ще живеете на земята (си) безопасно. Ще дам мир на земята (ви), ще легнете, и никой не ще ви обезпокои, ще пропъдя лютите зверове от земята (ви), и меч не ще мине през вашата земя. И ще гоните враговете си, и те от меч ще паднат пред вас; петима от вас ще прогонят сто души, и сто от вас ще прогонят десет хиляди, и враговете ви ще паднат от меч пред вас. Ще погледна милостно към вас (и ще ви благословя), ще ви направя родливи, ще ви размножа, и ще утвърдя завета Си с вас. И ще ядете от старото - ланското, и ще изхвърлите старото зарад новото...Ще ходя между вас и ще бъда ваш Бог, а вие ще бъдете Мой народ” (Лев. 26:3-10; 12).

Това са благите Божии намерения, в случай че даден народ спазва Божия нравствен закон. А ето какви са наказателните санкции, също изречени от Бога:

“Ако пък Ме не слушате и не изпълнявате всички тия заповеди, то и Аз ще постъпя с вас тъй: ще ви пратя страхотии, изтощение и треска, от които ще остлабнат очите и ще се измъчи душата, и ще сеете семето си напразно, и вашите врагове ще го изядат. Ще обърна лицето Си против вас, и ще паднете пред враговете си; над вас ще владеят враговете ви, и вие ще бягате, кога ви никой не гони. Ако и при всичко това Ме не послушате, седмократно ще увелича наказанието за греховете ви; ще сломя гордата ви упоритост, ще направя небето ви като желязо, и земята ви като мед; и напразно ще се изтощава силата ви, и земята ви не ще даде своята рожба, и дървесата на земята (ваша) не ще родят плодовете си. Ако ли (след това) тръгнете против Мене и не поискате да Ме слушате, ще ви прибавя седмократни удари за греховете ви: ще ви изпратя полски зверове, които ще ви лишат от децата ви, ще изтребят добитъка ви и ще ви намалят, тъй че ще запустеят пътищата ви. Ако и след това се не поправите и тръгнете против Мене, то и Аз ще тръгна (с ярост) против вас и ще ви поразя седмократно за греховете ви. И ще пратя срещу вас отмъстителен меч в отмъщение заради завета; ако пък се скриете в градовете си, ще ви пратя мор, и ще паднете в ръцете на врага. Хляба, който подкрепя, ще унищожа у вас; десет жени ще пекат хляба ви в една пещ и ще ви дават хляба с теглилка; ще ядете и няма да бъдете сити. Ако ли и след това Ме не послушате и тръгнете против Мене, и Аз ще тръгна с ярост против вас и ще ви накажа седмократно за греховете ви, и ще ядете плътта на синовете си, и плътта на дъщерите си ще ядете”

(Лев. 26:14;16-22;24-29).

   Така е написано в третата книга Моисеева “Левит” и е повторено в петата - “Второзаконие”.

От гореказаното е ясно, че именно Бог управлява света, при това само според нравствения закон, а не според законите на природата.

   Нека нагледно да покажем какво очаква хората при спазването или неспазването на този нравствен закон.

   Когато човеците се покоряват на Божия закон, тогава:

-  се изливат обилни дъждове навреме; полетата, градините и лозята принасят изобилен урожай; хлябът си хората ядат до насита и без страх живеят в собствената си земя;

-  навсякъде цари мир и хората не се боят от нищо;

-  те одържат победи над своите врагове;

-  здрави са те и безчисленото им потомство;

-  усещат, че Бог е сред тях;

   А когато хората не се покоряват на нравствения Божи закон и го поругават, тогава:

-  живеят в страх;

-  страдат от различни болести;

-  храната им отнемат други;

-  попадат в робство;

- земята им страда от суша и не дава богат урожай;

Какво следва от това? Едно и само едно - по волята Божия и по Негово допущение, в зависимост от спазването или неспазването на Божия нравствен закон от човеците, зависи съдбата както на отделните личности, така и на цели народи.

 

XIII

 

Закон в действие

  

Именно от гледна точка на нравствения закон боговдъхновените пророци описват съдбата на израилския народ, от началото му до края. Събитията се редуват едно след друго, като живи картини на платно, и във всяка една от тях ясно личи неумолимото действие на нравствения закон. Историята на този народ, разбира се, не случайно и не безцелно е “поставена” в Свещената Божия Книга, както считат много западни богослови и критици. Това е направено според висшия Промисъл, за да покаже с примера на историческия път на един народ действието на нравствения закон и за да послужи като урок на всички други народи.

   Ето, например кражбата. Осмата Божия заповед гласи: Не кради. Когато Иисус Навин завоювал Ханаанската земя и един от неговите войници откраднал някакви вещи, заради тази кражба цялата израилска армия претърпяла поражение. Ето как станало това: Ахан, син на Хармия, от Иудиното коляно, откраднал в завоювания град една сенаарска дреха, двеста сикли сребро и един къс злато, тежък петдесет сикли и всичко това закопал в земята. Скоро след това Иисус Навин изпратил три хиляди воини да превземат малкия град Гай, но макар и при слабата му защита, израилтяните били прогонени и поразени.

   Не малката армия е победила превъзхождащите я по численост израилтяни, а техният собствен грях. Така обяснил Господ на Иисус Навин: “Израил съгреши, те престъпиха завета Ми, който им бях завещал; взеха от заклетото, откраднаха, потулиха и туриха между нещата си” (Нав. 7:11). По всички естествени закони и военни разчети три хилядната израилска армия е трябвало да завладее град Гай, но и тук решаваща роля е изиграл нравственият закон.

   Друг пример е идолопоклонството. След смъртта на Иисус Навин дошли нови поколения, които не помнели Божиите милости към еврейския народ: ‘‘Тогава Израилевите синове почнаха да правят зло пред Господа и да служат на Вааловци (т.е. на лъжливи езически божества) и оставиха Господа, Бога на отците си” (Съд. 2:11-12). Затова Господ ги предал в ръцете на враговете им, които ги окръжавали и угнетявали.

   И това нещо се случвало не един път. В продължение на властта на Съдиите над Израил непрекъснато и неизменно се повтаряли три главни събития: отпадане от Бога, наказание под вид на робство в чужда земя и покаянието на народа с призив към Бога за избавление. И отново: отпадане, наказание и вопъл на разкаяние, и отново, и отново.

   Човек наистина се изумява на Божието търпение към еврейския народ и Неговата милост и същевременно е поразен от лукавството и изменчивостта на израилтяните. Веднага щом Бог ги освобождавал от робство, евреите доброволно и съзнателно започвали да отпадат отново от Него и да се покланят на измислени божества - Ваал и Астарт - от околностите на Тир и Сидон. А за това непременно следвало робство. Но, едва що започвал да страда този народ, той призовавал с вопъл истинния Бог, Който избирал за Свое оръдие някой човек, чрез когото прогонвал враговете му: “Когато Господ им издигаше съдии, Сам Господ беше със съдията и ги спасяваше от враговете им през всички дни на съдията, защото Господ ги съжаляваше, като слушаше стенанията им от ония, които ги угнетяваха и потискаха” (Съд. 2: 18).

   Още един пример е прелюбодеянието. Предпоследен съдия в Израил бил старец на име Илий. Неговите нечестиви синове Офни и Финеес извършвали прелюбодеяние с жени, които идвали в храма, където се намирал Ковчегът на Завета, за да се помолят и принесат жертва. Със своите развратни действия те отвръщали народа от Божия храм. И тогава се появил прозорливият младеж Самуил, изобличаващ грешните синове пред техния баща, и пророчески казал: “И ето ти личба, която ще стане с двамата ти сина Офни и Финеес: и двамата ще умрат в един ден”( I Цар.2:34). Скоро се случило точно така. Освен това на Илий било предсказано, че заедно с потомството си ще бъде посрамен от Бога: “няма да има старец в твоя дом...но цялото потомство на дома ти ще умира в средна възраст” (I Цар. 2:31 ;33).

   Господ открил чрез младия пророк Самуил, последен израилски съдия, Своето намерение да накаже синовете на Илий и самия него, който знаел за поведението им, но не ги възпрепятствал. Скоро наказанието от Бог се изпълнило: филистимците нападнали Израил, пленили Ковчега на Завета, а Офни и Финеес загинали. Чувайки тези скръбни вести, старецът Илий “падна от стола при вратата, строши си гръбнака и умря” (1Цар. 4:18).

 

XIV

 

Нравственият закон в съдбите на човеците и народите

  

Не убивай. Не прелюбодействай. Цар Давид нарушил тези две Господни заповеди - шестата и седмата - и вследствие на това в дома му се разиграли ужасни събития. Детето, което се родило от неговото прелюбодеяние, умряло и той напразно умолявал Бог да запази живота му. Един от синовете му обезчестил своята сестра - дъщеря Давидова. Вторият му син убил този брат. След това Авесалом, негов любим син, възстанал срещу баща си и воювал срещу Давид до смъртта си. Много от приближените на Давид сега станали негови врагове. Ужасни беди претърпял този иудейски цар и пролял реки от сълзи на покаяние, докато Господ не простил греховете му и отново не проявил милостта Си, като му върнал славата.

   Господ възнаграждава заради скромността. Наследникът на цар Давид, цар Соломон, просил от Бога единствено да му дарува премъдрост, за да управлява според Божията воля своя народ. Господ му се явил на сън и казал, че ще му дарува не само това, което проси, но и много повече от него: “и това, което ти не поиска, Аз ти давам, - и богатство, и слава, тъй че не ще има подобен на тебе между царете през всички твои дни” (III Цар. З:13). И действително станало така. Дълго управлявал цар Соломон, царувайки в мир и изобилие.

Той бил мъдър, богат и славен с делата си, за разлика от всички други царе в негово време.

   Грехът на идолопоклонството, т.е. нарушаването на втората Божия заповед, Бог не е могъл да прости дори на Своя любимец Соломон. В старостта си той люто съгрешил, подвеждайки се от своите жени езичнички: поставил по тяхно желание на планините капища (място за жетвоприношения, бел. прев.) на идолите Хамос и Молох, Астарт и Милхом, и неговите жени започнали да им кадят тамян и да принасят мерзостни жертви. Заради това дошло Божие наказание, при това удивително, което се осъществило при Соломоновия син Ровоам. Царството Соломоново се разделило, но не на равни части. За Ровоам останали само две колена, а останалите десет израилски племена попаднали под властта на Иеровоам - бивш Соломонов слуга. Разделен по този начин, еврейският народ в продължение на векове се намирал в междуособни войни, докато най-накрая не загинали и двете царства.

   Наказанието за убийство -самоубийство. Някой си Замврий, слуга на израилския цар Ила, въстанал срещу господаря си, убил го в царските покои и сам се обявил за цар. Обаче недоволният народ провъзгласил за цар военачалника Амврий. Узнавайки за това, Замврий влезе...във вътрешната стая на царския дом, подпали след себе си царския дом и загина за своите грехове, с които бе съгрешил, като вършеше, което беше неугодно пред очите на Господа (III Цар. 16:18-19)

   Наказанието за отпадането от Бога - суша и глад. Цар Ахав и съпругата му Иезавел отпаднали от истинния Бог и започнали безмилостно да преследват вярващите в Него. Пророк Илия предрекъл, че в Самария няма да има дъжд три години и половина. От сушата и глада пострадал много народ и измрял много добитък. И всички тези беди се случили заради страшния грях на цар Ахав. По този начин се изпълнила Господнята заплаха; “И небето над главата ти ще стане на мед, а земята под тебе - на желязо”(Втор. 28:23).

   Наказанието за прибягване към сатаната за лечение е смърт. Случило се, че цар Охозия паднал от терасата на двореца си и легнал на постелка. Болестта не се лекувала и тогава царят изпратил свои хора в Акарон при жреците на идола Веелзевул, за да попитат дали той ще оздравее. По пътя посланиците срещнали пророк Илия, който ги попитал гневно: нима у Израиля няма Бог, та сте тръгнали да питате Веелзевула, акаронското божество? (IV Цар.1:3) А на цар Охозия пророкът предрекъл: Затова тъй казва Господ: от постелката, на която си легнал, няма да се дигнеш, а ще умреш (IV Цар. 1:4). Така и станало.

   Бог помага на праведника. Цар Езекия вършел каквото е угодно в очите Господни. Той разрушил всички езически капища и разбил идолите в своите земи, затова и в Библията е казано: И Господ беше с него: навред, дето и да ходеше, той постъпваше благоразумно (IV Цар. 18:7). Когато могъщият асирийски цар Сенахерим с голяма войска нападнал Йерусалим, Господ погубил всичките му войни в една нощ, а Сенахерим разкъсали на парчета собствените му синове. След това праведният цар Езекия се разболял и в молитва молел Бог да облегчи страданията му, като получил от пророк Исаия застъпничество пред Него. Господ чул тези молитви - царят оздравял и управлявал в Йерусалим още петнадесет години.

Ненавист и завист. Господ е забранил да имаме в сърцето си ненавист към себеподобните си. Не завиждай на вършещите беззаконие (Пс.36:1). Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите (Притч. 14:30). Цар Саул завидял на Давид, че е по-популярен и затова го намразил. Наказние за това станало хроничното безумие на Саул - нападал го зъл дух, изкушаващ го да убие Давид. Нашите съвременни поклонници на природата биха се опитали да обяснят тази лудост с някой естествен закон, но напразно. Ако те биха разбрали, че безумието произхожда от греховното престъпване на нравствения закон, тогава биха им станали ясни словата нападна го зъл дух (I Цар. 18:10). Биха разбрали защо в древна Франция душевноболните се наричали “обладани от дявола”.

   Спиритизъм. Господ Бог е забранил да се обръщаме към баячки и гадатели, към лица, имащи общение със злите духове или говорещи с мъртъвци. Онзи, който върши това, Господ наказва, казвайки: ще го изтребя изсред народа (Иез.14:8). Саул нарушил тази заповед и платил за това с главата си. Въпреки че в началото на своето управление той избил всички гадатели, баячки и спиритисти по своята земя, когато царят сам отстъпил от Бога отишъл при една гадателка, за да му извика духа на Самуил, от когото да узнае бъдещето си. Разгневеният Самуил[4] тогава му предрекъл, че на следващия ден ще умре, както се и случило, в бой с филистимците. По този начин цар Самуил погинал не заради някаква сляпа случайност и не защото не бил изкусен в боя, а вследствие на този свой грях. Отново не заради естествен закон, а заради нравствения Божи закон.

   Множеството грехове са довели до гибел две държави. Върху двете царства на разделения народ на Иаков паднал мечът Господен и те погинали. Асирийският цар Салманасар нападнал Самария, пленил израилския цар Осия и го хвърлил в тъмница, като установил своята власт в царството му. Освен това той заповядал да изселят израилтяните в Асирия, а в Самария да заселят асирийци. Впоследствие върху Йерусалим нападнал вавилонският цар Навуходоносор и го разрушил до основи, заедно със Соломоновия храм. Пленявайки Седекия, последният цар на иудеите Навуходоносор заповядал да ослепят пред неговите очи синовете му, а след това и самия него, след което го отвел окован във Вавилон. Във вавилонско робство бил отведен и целият народ, освен бедните жители, на които било заповядано да останат и да обработват земята. Така загинали царството и свободата на народа, който Бог избавил от египетско робство и на който дал Своите заповеди. Погинал избраният народ Божий, за да не възвърне никога своето предишно могъщество. Защото те презираха наредбите Му и завета Му, който Той бе сключил с отците им, и откровенията Му, с каквито ги бе предпазвал, и тръгнаха подир суетата - станаха суетни... и оставиха всички заповеди на Господа, своя Бог...и Той силно се разгневи на израилтяните и ги отхвърли от лицето Си (IV Цар. 17:15-16; 18). Дошъл краят на хилядолетното Божие търпение, а с него и краят на хилядолетното царство на Израил. И всичко това станало не по някакви закони на природата, а вследствие действието на светия и неотменим закон на Господ Бог.

 

XV

 

Дух и оръдия на духа

  

Пътник: Слушам те и сякаш светът около мен се представя в нова светлина.

   Водач: Това ме радва. Знай, че всички, които разсъждават за закони на природата, гледат нейния гръб. Но идва време, когато ще започнат да четат по природата както в миналите времена - откъм лицето. А онзи, който чете така нейните закони, т.е. в светлината на нравствения закон на Бога, единствено съществуващ в цялата вселена, чете истинно, ясно и разбираемо.

   Пътник: Значи ти твърдиш, че мирът и здравето, изобилието на дъжд и сушата, болестите и войната зависят от нравствения закон, а не от естествените закони?

   Водач:              Да, всичко:          раждане и смърт на деца, заметресения и бури, наводнения и урагани, пожари и изригвания на вулкани, мир или раздори в семейството и държавата, умножаване или измиране на добитъка, нападения на диви зверове, насекоми или микроби върху човека, всички загуби и печалби, всеки порядък и безпорядък в историята и природата, всички смутове, бунтове, революции и кръвопролития - абсолютно всичко зависи от спазването или неспазването на нравствения закон.

Пътник: Но нали са ни учили, че всичко се подчинява на природни закони?

   Водач: Да, за съжаление. Нима европейските училища не се ръководят от слепци, които раждат и водят слепци. За това свидетелстват делата на европейските народи както във време на така наречен мир, така и във време на война. Да се освободи човек от мрака на съвременните европейски училища е най-великият подвиг, който той може да направи за спасението на душата си и за спасението на своя народ. Но аз искам да ти задам един въпрос: кой уши ризата, която носиш?

   Пътник: Естествено, шивачът.

   Водач: Защо казваш - шивачът, а не - иглата? А кой ти сече дърва за печката?

   Пътник: Естествено, някой човек - аз или мой работник.

   Водач: А защо не кажеш - брадвата, но казваш - аз? А кой пече хляба, който ядем всеки ден?

   Пътник: Естествено, хлебарят.

   Водач: Защо не кажеш - огънят, а казваш - хлебарят? И защо казваш “естествено”? Естествено би било, ако отговориш: иглата, брадвата, огънят...Разбираш ли какво имам предвид?

   Пътник: Досещам се, но все пак го поясни.

   Водач: Ясно е, че имаме “извършител” - онзи, който произвежда някакво действие или твори нещо, и онова, чрез което се произвежда това действие, - т.е. “оръдие”. Например шивачът е извършител, а иглата - негово оръдие. Ковачът е извършител, а чукът - негово оръдие. Съгласен ли си с това?

   Пътник: Не само разумът, но и всекидневният опит го потвърждава.

   Водач: Прекрасно. По същия начин и Бог е Извършител, а природата е оръдие в Неговите ръце. Съгласен ли си с това?

   Пътник: Мисля, че да. Различието е само в това, че тук се виждат и извършителят и оръдието, докато в този случай Бог е невидим, а природата - видима.

   Водач: Не винаги извършителят е видим. Например онзи, който говори по телефона или пее по радиото!? И самата природа не винаги е видима за нашите очи. Нима виждаме въздуха, етeра или електрическите вълни?

   Пътник: Естествено, че не ги виждаме. Сега ми стана ясно, че Бог е извършител, а природата - само оръдие.

   Водач: За да ти стане напълно ясно, че Духът е извършител, а всичко останало - само оръдие, ще ти задам още няколко въпроса. Когато съседът ти гледа към теб, кой казваш, че гледа: съседът ти или неговите очи?

   Пътник: Естествено, съседът ми.

   Водач: А когато ти говориш с приятел, с кого казваш че общуваш: с приятеля си или с неговата уста?

   Пътник: Естествено, с приятеля ми.

   Водач: А когато някой маха с ръка отдалеч към теб, кой те приветства: човекът или ръката му?

   Пътник: Разбира се, човекът.

   Водач: Ето, това означава, че всички твои видими членове и органи на тялото ти са оръдие на твоя невидим дух. Аналогично на това действа и Бог чрез природата. Бог е Дух, използващ цялата вселена като Свое оръдие.

   Пътник: Да, ясно. Но кажи как Бог използва природата?

   Водач: По Своята свята воля или според дадения от Него свят Закон на човеците. Бог управлява природата и нейните стихии в зависимост от поведението на хората. Той изпраща страдания и природни бедствия, за да се опомнят и поправят хората.

   Пътник: Сега мога да кажа, че получих указание как да гледам природата “в лице” , а не “в гръб”, както беше преди, когато робувах на учението за закони на природата. Но бих искал да те помоля да кажеш нещо и за историческите и социалните закони, за които също толкова много пишат учените в наши дни.

XVI

 

Нравственият закон определя историческата съдба на народите

 

 От какво зависят съдбите на народите? Съществуват ли някакви специални исторически закони? Историците твърдят, че такива има. Какви са тези закони, които диктуват житейската драма на народите?

   Болшинството от съвременните европейски историци идентифицират историческите закони с естествените. Всички формули, с които оперират физиката, химията и биологията по отношение на неорганичната природа, тези историци прилагат към живота на отделните народи - разцвет или упадък, подем или погибел.

   Тези историци разсъждават за еволюцията на човешките общества, за борбата на народите за съществуване, за условията на живот, климата, почвата и други подобни фактори в съдбата на всеки народ. С други думи, естествените закони се явяват едновременно и исторически такива. И в това е една от фаталните заблуди на западното човечество. Вследствие на това то пребивава в постоянен страх и безпокойство, в състояние на непрекъсната борба, въстания, преврати и войни. И всичко това произлиза от презрението му към нравствения закон на Бога, който действа неотменимо и изисква нужното уважение спрямо себе си. Поклонението пред естествените закони в Европа е най-чист вид отстъпление от единия Бог и ново езичество и идолопоклонство.

Нека да отворим Книгата на Живота и да прочетем какво е казано там за съдбите на народите. Там е описана най-изчерпателно историческата съдба на еврейския народ. От седемдесетте души, които праотецът Иаков завел в Египет, след време се появил многочислен народ. Този народ страдал 430 години в египетско робство. Господ го извел от робството и сключил с него Завет, като му дал Своя закон. От тогава всичко в съдбата на отделните човеци и на целия народ зависело от този закон. Ето как Псалмопевецът обобщава злочестата съдба на своя народ:

   “Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики дела в Египет...те презряха желаната земя, не вярваха на словото Му... и се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела...проливаха невинна кръв, кръвта на синовете си и дъщерите си, които принасяха жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни с кръв. И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие и ги предаде в ръцете на езичниците. Много пъти Той ги избавяше, но те (Го) сърдеха с упорството си, и бяха унизявани за беззаконието си“ (Пс.105).

   Така говорел свети цар Давид за своето време. Обаче трагичният край на евреите дошъл по начин, който с удивителна точност предрекъл още пророк Мойсей: “И ще те разпилее Господ (Бог твой) по всички народи, от край - земя до край - земя...Но и между тия народи няма да се успокоиш, нито ще има място, дето да стъпи ногата ти, и там Господ ще направи сърцето ти да трепери...ще трепериш денем и нощем и няма да бъдеш уверен за живота си” (Втор. 28: 64-66). Ние сме свидетели днес на изпълнението на това пророчество, което Господ повторил, казвайки на евреите: “Ето, оставя се домът ви пуст” (Мат.23:38).

   Защо е изчезнал древният Египет? Защо жителите на една от най-древните и развити цивилизации са изчезнали до един (с изклчение на един милион копти, считащи себе си за потомци на древните египтяни; но и те не щяха да оцелеят, ако не бяха приели Христовото кръщение), а Египет бил заселен от арабите от пустинята? Заради мерзкото му езичество, с множеството му идоли и гадатели. Заради високомерието и разгулния живот. Защото египетският фараон казвал: “Река Нил е моя и аз сам я създадох за себе си”. И дошъл Божи съд над Египет: “Аз съм против твоите реки, и ще направя земята Египетска пустиня над пустините” (Иез. 29:10).

   Защо е изчезнал древният Вавилон? Защото, според словото на пророк Иезекиил, Господ казал, че той ще бъде по-слаб от другите царства и не ще се вече превъзнася над народите (Иез. 29:15), или съгласно пророк Иеремия, той въстана против Господа... дигна се против Господа (Иер. 50:24;29). Освен това Вавилон е бил заличен и заради идолите си, на които продължавал да се покланя. А пророк Исаия е казал: “И Вавилон, красота на царствата, гордост на халдейци, ще бъде съборен от Бога, както Содом и Гомора” (Ис.13:19). Идолопоклонството и покварата били причините да се превърнат в прах могъщи народи, обладаващи висока и богата култура.

   Защо е погинал богатият търговски град на финикийците Тир? Започнал е да се гордее със своето богатство и да преследва онези, които се покланяли на истинния Бог. Затова и погинал безвъзвратно... с голямата си мъдрост, чрез търговията си, ти умножи богатството си, и умът ти се възгордя с твоето богатство, - затова тъй казва Господ Бог: понеже ти туряш твоя ум наравно с Божия ум, ето, Аз ще доведа против тебе другоземци, най-върлите измежду народите, и те ще извадят мечовете си против красотата на твоята мъдрост и ще помрачат твоя блясък (Иез. 28: 5-7). С многото си беззакония в неправедната твоя търговия ти оскверни твоите светилища; и Аз ще извлека изсред тебе огън, който ще те и погълне; и Аз ще те обърна в пепел на земята пред очите на всички, които те видят. Всички, които те знаеха между народите, ще се слисат за тебе; ти ще станеш за ужас, и няма да те има навеки (Иез. 28: 18-19).

   Подобна съдба заради същите грехове постигнала и Сидон, Моав, Газа, Аскалон и Асор.

   В свое време, заради праведността и благочестието на управляващия, Господ дава на целия народ мир, благоденствие, здраве и разцвет. За пример могат да ни послужат управленията на Самуил, Соломон, Езекия, Осия и другите праведни властелини на евреите. Но понякога заради греха на управниците страда целият народ, търпейки глад или попадайки в робство. Ужасна съдба е постигнала народа на халдеите и техния цар Валтасар. Този цар, ограбвайки Иерусалимския храм, устроил победоносен пир и поднасял вино на своите гости в тези свещени съсъди, възпявайки своите идоли. Тогава пророк Даниил предрекъл близката смърт на Валтасар. Това станало още същата нощ, а властта приел персийският цар Дарий (виж. Дан. гл. 5).

   Всички тези народи се различавали изключително много помежду си. Древен Египет имал изход на море, а Вавилон и Асирия нямали. Тир и Сидон били крайморски търговски градове, а в Израил се занимавали със земеделие и скотовъдство. Страната на моавитяните била разположена от другия край на Мъртво море. Едни от тези народи били силни и многочислени, а други малобройни. И въпреки всички тези различия, тях ги постигнала една обща участ. Ако тяхната съдба се управляваше от така наречените естествени или исторически закони, подобен резултат би бил изключен. Защото според тези исторически закони народите, които живеят в съвършено различни условия, не могат да преминат по абсолютно еднакъв исторически път.

   От тук следва, че с никакви други закони, освен чрез нравствения, не бихме могли да си обясним съдбата на тези народи, градове, държави, защото друг закон освен Божия и не съществува във вселената. Той е всемогъщият фактор, решаващ и определящ съдбите на всички човеци и народи по света. Цялата природа и цялата история се намират в зависимост от този единствен закон.

 

 

XVII

 

Нравственият закон и така наречените “социални закони”

  

От какъв закон се управляват човешките общества, големи и малки, поотделно или всички заедно? Съвременните социолози са се опитвали да открият такъв закон, ала единственото, за което можем да ги похвалим, са техните усилия, но не и за резултата, защото отпадналите от Бога заедно с това отпадат и от истината.

   Ако някой от тях вярва в съществуването на Бога, то той вярва в такъв Бог, Който е сътворил човека и го е оставил в света без по-сетнешния си надзор и съдействие. Болшинството от съвременните социолози, подобно на съвременните историци, са очаровани от т. нар. естествени закони. Затова те говорят на същия жаргон, който използват физици, биолози и историци. Именно по тази причина и пишат за еволюция на обществата, институциите, поставяйки развитието на обществените групи в зависимост от всесилието на природата, от окръжаващата ги среда, от географското положение, от уменията и опита на отделната личност.

   Разсъждавайки така, социолозите са "открили" специалните социални закони, които управляват битието на отделния човек, семейството и въобще обществото. Разбира се, не е лесно да се намерят двама или трима сред тях, които да имат общи възгледи, предположения, или да стигат до еднакви изводи. Затова и се говори за социология на един или друг социолог. Перифразирайки поговорката "колкото души - толкова мнения", може да се каже: колкото социолози - толкова и социологии.

   На практика обаче не съществуват никакви социални закони, които да са независими от Божия нравствен закон. Свещеното Писание ни учи, че щастието и благополучието или нещастието и бедите на всеки човек, всяко семейство, всяко поколение или общество зависят от изпълнението или нарушението на Божията воля. О, човече, казано ти е, що е добро, и какво иска от тебе Господ: да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог (Мих. 6:8).

   Не трябва да забравяме, че обществото се базира на семейството, състоящо се от родители и деца. А децата са дар от Бога: Ето, наследие от Господа са децата, награда от Него е плодът на утробата (Пс. 126:3). Дори неплодната настанява вкъщи като майка, радваща се за децата (Пс.112: 9). Но и бездетността също е от Бога: като птица ще отлети славата на детородието: ни раждане, ни бременност, нито зачеване ще има - говори Господ на Ефремовото коляно - а макар и да са възпитали децата си, ще ги отнема; защото горко им, когато се отдръпна от тях (Ос.9:11-12). Значи, раждането на деца и следователно развитието и съществуването на всяко човешко общество, зависят от Божието благословение.

   Онези семейства, в които родителите спазват Божия закон, а децата почитат родителите си, могат да се нарекат щастливи. Но ако родителите нарушат нравствения закон и не се разкаят, то ще последва наказание за това: Господ, Бог човеколюбивий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний...,Който прощава вина, престъпление и грях, ала не оставя без наказание, Който за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода (Изх. 34 :6-7). Заради греха на цар Саул загинали синовете му Ионатан и Иевостей, а внукът му Мемфивостей, който се родил сакат, се хранел от подаянията на чужда трапеза (2 Цар.9). Цар Соломон съгрешил и беда постигнала сина му Ровоам, и даже внуците и правнуците му, точно като проклятие. Но заедно с това действало и благословението Божие, изречено върху Давид, и благодарение на това тази царска династия не се прекъснала.

   Както Декалогът, така и всички други заповеди Господни носят нравствен характер от всяка гледна точка, в това число и по отношение на обществото. Ето няколко от тези заповеди, дадени в Моисеевите книги "Изход" и "Левит":

   Не кради, не лъжи и не използвай ближния си.

   Не съжесвидетелствай и не се кълни в Моето име.

   Не задържай заплатата на работника си.

   Не извършвай неправеден съд, не търси подкрепата на богатия срещу бедния.

   Не нападай първи и не въставай срещу родствениците си.

   Не изпитвай ненавист към брат си в сърцето си, но бъди нетърпим към греха му и го изобличавай.

   Не бъди отмъстителен.

   Почитай възрастните.

   Нека мерките ти (в търговията) бъдат точни.

   Давай назаем на бедния и не търси от него лихва.

   Не се моли заедно с езичници.

   Нима тези заповеди не са по- ясни и очевидни от т. нар. закони на съвремените социолози? Нарушението на Господните заповеди е грях, а възмездието за греха е смърт (виж. Рим. 6:23). Затова и Законът казва:

   Който се държи непристойсно с майка или баща да погине.

   Прелюбодеецът да погине.

   Убиецът да погине.

   Разбира се, дори ако хората не осъдят убиеца по своите закони и ако престъпникът не се разкае, той винаги ще бъде застигнат от възмездието по една или друга причина, защото нравственият Божи закон е много, много по-силен и точен от така наречените “социални закони”, които са само негово отражение и символи в обществото.

   Нравственият закон е единственият истински социален закон. Той не е измислен и открит от никого, а е даден на човеците от Самия Бог. Ако хората напишат хиляди книги за политическите и социалните закони, без да вземат предвид нравствения закон на Бога и дори въпреки него, анархията на човешкото общество би била неизбежна.

   Оттук следва, че всички т. нар. политически и социални закони са длъжни по своя дух и в основата си да бъдат нравствени, за да могат въобще да се нарекат закони. Те са всъщност само перифрази на закона на Бога, създадени за удобство в практическото приложение в частните случаи от живота на човешкото общество.

 

 

XVIII

 

Обществени интереси и проблеми

 

 Пътник: От твоя разказ разбрах, че нравственият Божи закон има всеобхватна сила и власт над членовете на човешките общества.

   Водач: Правилно.

   Пътник: Защо тогава управляващите в наше време говорят толкова много за политически и икономически интереси на своите народи, а за нравствеността не казват нищо, сякаш изобщо не съществува?

   Водач: Да, това е така, но те не могат да се похвалят, че са решили всички тези икономически и политически въпроси. Те по-скоро са ги оголили, като две живи рани, на които поставят непрестанно лют балсам и превръзки, но раните никак не зарастват, защото единственото лекарство за тях е спазването на Божествения нравствен закон.

   Пътник: Но нима въпросът за взаимоотношението на капитала и труда не е чисто научен, стоящ извън сферата и властта на морала?

   Водач: Именно затова и възниква антагонизъм между капитала, от една страна, и работната сила, от друга, защото е пренебрегната властта на морала в отношението на човек към човека. Преди всичко въпросът е поставен неправилно - като проблем на взаимоотношенията на безличния капитал с безличния труд, като две враждебни безсловесни сили. Всъщност тези отношения на капитал и труд са отношения между човек и човек. А всеки въпрос между човеци има нравствен характер, като по тази причина е подчинен на нравствения закон и може да се регулира само от него.

   Пътник: Бих те помолил да обясниш по-подробно това.

   Водач: Христовият Апостол казва: По-блажено е да се дава, нежели да се взема (Деян. 20: 35). И в Стария Завет е написано: Един раздава щедро, и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден (Притч.11:24). Не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае, кога ръка ти има сила да го стори (Притч. 3: 24). В същото време много хора са се отдръпнали и отричат реалното действие на Божията благословия, като от нещо несъществуващо, и са започнали безочливо да се състезават в придобиването на ненужно богатство, чрез което са си навлекли проклятието Божие, което също отричат. Вместо да бъдат милосърдни и да сеят радост с човеколюбието си, те се превръщат в сеячи на озлобление и раздразнение. Вместо да блаженстват в нравствения закон, те са измислили безчислени икономически, политически и всякакви други свои закони на основание на собствените си интереси - егоистични и материални. А при всичкото им усилие и множественост тези закони взети заедно не могат да заменят Декалога - десетте Божии заповеди.

   Пътник: От какво зависи икономическото положение на дадена страна?

   Водач: От дъжда, от здравето, от съгласието и единодушието на хората. Ако суша погуби реколтата, епидемии отнемат живота на хората или животните, или няма мир между човеците, то тогава къде е мястото на всякакви теории? Но дъждът и здравето дава Бог, в съответсвие с вярата, почитанието, послушанието и милосърдието на народа, както неведнъж беше казано.

   Пътник: Но ти все пак не отричаш нуждата от организацията на събирането и разпределянето на реколтата, грижата за товарообмена?

   Водач: Не, разбира се, но при условие, че на първо място стои грижата за пазенето на нравствения закон. Иначе грижата единствено за реколтата можем да уподобим на построен кораб, който обаче няма компас. Както такъв кораб би се заблудил непременно в океана, така и човешкото общество, даже и по-най-изкусен начин организирано, ще се заблуди ако не се ръководи от Божия закон.

   Пътник: Предвид на това, че днес целият живот на човека е станал много сложен, интересите на хората се пресичат, възникват множество проблеми - на брака, на отглеждането и възпитанието на децата, даже проблеми на творчеството и т.н.

   Водач: Да, съвременният живот е един открит въпрос, в който всичко е станало проблематично, неизвестно и неопределено. Но това в никакъв случай не означава, че съвременният живот е такъв сам по себе си. Във всяко време и всяко общество кризите идват от едно и също нещо - нарушението на Божиите повели.

   Пътник: Ако всичко е толкова просто и ясно, защо тогава е днешното объркване и съмнение, боязън и недоверие във всичко?

Водач: Нима не ти е ясно все още? - Заради високомерието и маловерието на хората, които са изхвърлили от живота си компаса - нравствения закон - и са започнали да управляват кораба по своите си прищевки и страстни желания. Низкият им ум разпалва пожара на желанията, а страстите заглушават гласа на разума и водят до безумство човеците.

 

 

XIX

 

Нравственият закон в нехристиянските религии

  

Всички народи на земята, без изключение, даже тези с най-примитивни понятия за Бога, признават и изповядват, че природните стихии и човешките съдби се намират в зависимост от поведението на хората. За това свидетелстват учените етнолози, пътешествениците и мисионерите, при това не само древните, но и съвременните.

   Но нека разгледаме понятията за нравствения закон на народите, населяващи Балканите, и на тези, които са свързани с местната история и култура. Това са древните гърци и по-сетнешните мюсюлмани.

   Най-точни изразители на вярванията и жизнените понятия у елините били класическите поети, трагици и историци. Единодушно Омир, Плутарх, Есхил и Софокъл приписвали на боговете абсолютна власт както над природата, така и над всички събития от живота на отделната личност и на народите като цяло.

   Например, когато свирепствала чума или се случела безплодна година, всичко това се приписва не на природните стихии, и не на природните закони, а се представя като следствие от човешките престъпления.

В "Едип цар" на Софокъл, жрецът се жалва на царя: „Народът ни, както ти сам виждаш, е потресен. От бурята ужасна не сме във сила главите си да вдигнем от бездната на кървавите и вълни. Деца умират в майчината си утроба...Смъртен мор постигна ни и мъчи тоя град“.

   Отговаряйки му, цар Едип напомня за убийството на своя баща и за неразкрития убиец, като казва, че всички тези нещастия се случили, защото..."градът обременен е с убийство".

   В "Антигона" Софокъл говори за неумолимите закони на Бога, чиято същност не е в естеството, а в морала, и на които трябва да се подчиняваме повече, отколкото на човешките закони.

   Когато царят - тиранин Креонт забранил да оплакват и погребат брата на Антигона, тя, нарушавайки забраната го погребала, както изисквал обичаят. А когато Креонт заповядал да я уловят и доведат при него, Антигона смело му отговорила: “Не знаех, че заповедта ти е всесилна, и че човекът може да посмее закона Божий да презира, защото той не е създаден вчера- кога се е явил- не

знае никой. Страхувайки се от човек, не исках след това да съм пред боговете отговорна...“.

   Смелата девойка не се побояла дори от смъртта, а разкайващия се цар Креонт възкликнал: “Сега разбрах: нужно е да се живее, почитайки до смърт, от века установения закон“.

В разказа за Троянската война Омир представя падането на Троя като следствие от две тежки нарушения на нравствения закон: заради това, че Парис нарушил закона на гостоприемството в чужда земя, и заради неверността на Елена, която напуснала заради него законния си съпруг.

„Ти, пришълецо в дома на Атрид , гост си Парис ти за хляб и сол, но и Светотатец- съпругата на домакина си открадна...“.

   Когато Троя паднала, появил се вестител и провъзгласил, че "грехът на Приам бил двойно оплакан". Такова е действието на нравствения Божи закон.

   Нека сега да видим какво пише в главната книга на исляма - Корана.

   Тук също се говори за занемарената нравственост като причина за всемирния Потоп. В Сура 29 четем:

   "В древни времена Ние изпратихме Ной на неговия народ; хиляда години без петдесет живя той сред тях, и потопа ги изтреби всички заради престъпленията им. Но ние спасихме него и всички, които бяха с него, за да дадем знак на всички хора".

   За войната в Корана се говори така:

   "Ние погубвахме цели поколения, живеещи до вас, когато те се отклоняваха от справедливостта и не вярваха на Нашите пратеници, идващи при тях с ясни знамения. Така наказваме ние грешниците".(Сура 10) "О, колко хора сме погубили! А когато ги настигаше нашето наказание те само стенеха: Наистина, ние бяхме нечестиви!"(Сура 7).

   За земетресенията се казва, че те не стават случайно и по желание на природата, а като наказание и знак от Бога: "Шуайба се обърна към мадиамците: О, мой народе! Бойте се от Бога. Не мамете човеците, не извършвайте нечестие на земята...", но те го нарекли лъжец и ги постигнало земетресение, от което загинали всички (Сура 11).

   В Корана се говори и за децата. Кой ги дава? Плътта или Духът? Разбира се Духът, посредством плътта, защото плътта сама по себе си е прах и тление. "Бог е властен над небето и земята. Той върши каквото пожелае. Дава, на когото пожелае женско потомство, а на когото желае - мъжко. Той съчетава мъжа и жената, а когото пожелае - остава безплоден"(Сура 42).

   Нека разгледаме и други религии с множество последователи, като индуизма и будизма. Основно упование на милионите техни поклонници е вярата в кармата. Какво е всъщност това - карма? Да се преведе тази дума не е лесно, но нейното значение е разбираемо. Кармата е съвкупност от всички постъпки на човека през настоящия му живот, добри и зли, които определят неговите „бъдещи прераждания“. Няма да даваме оценка на това необичайно вярване, но по-важно за нас е неговото нравствено съдържание. Например, слуга или беден човек, който през живота си е бил добродетелен, след "прераждането" си става богаташ, управляващ или учител. И обратното: богаташ, който е бил зъл и тираничен, след смъртта си може да се роди отново като маймуна, папагал, змия и т.н. Това означава, че при всяко “ново раждане” човек се въплъщава в такова тяло, което най-много съответства на неговото нравствено състояние от предишния му живот. За това се говори подробно в свещените книги на индуизма и будизма.

   Какво означава всичко казано до тук от гледна точка на закона? Означава, че нравственият Божи закон е абсолютен и непреодолим. Законът на природата в европейски смисъл - материалистичен, без Бога и без Духа - в този страшен процес на метампсихоза (т.е. преселение на душите от тяло в тяло) не играе никаква роля, няма никакво значение, той просто не действа. Съгласно учението за кармата, нищо във вселената не може да възпрепятства човека с добро поведение да придобие след смъртта си по-съвършен живот, а злият да стане още по-зъл и низък. Ето в какво е същността на кармата, в която вярват милиарди хора в Индия, Тибет, Китай и Югоизточна Азия. И това учение също произнася обвинителна присъда срещу европейските закони на природата.

 

XX

 

Как различните народи разбират нравствения закон

  

Всеки народ има свои песни, приказки, пословици, поговорки, молитви и други подобни умотворения. В устното си творчество народите са се старали да изразят своето отношение на човек към човека, отношението си към Бога, към живата природа и нейните стихии и т.н. Въпреки че фолклора на всеки народ е своеобразен и че религията и културата на всички силно се различават, у тях има нещо общо - убеждението, че природата реагира на човешкото поведение.

   Православните балкански християни виждат ясно Божия промисъл във всички елементи и събития на окръжаващия ги свят. Природата за балканския християнин е своего рода скиния (храм, бел. прев), където той се среща с Бога. Всичко това, което западните учени наричат закони на природата, той счита само за детайлно описание на срещата му с Бога и методите Му за въздействие върху човека.

   Ислямските народи също не са запознати с термина "закони на природата". Волята на Аллаха е единственият закон, който те признават. Както за тях няма друг бог освен Аллах, така няма и друг закон, освен Неговата воля.

   Източните народи - китайци и японци, тибетци и малоазийци, също не вярват в самозаконието на природата. Според тях безбройно множество духове изпълват моретата, горите и реките, дърветата и животните - те са навсякъде и във всичко. Те въздействат на хората съобразно с тяхното поведение - за полза или за вреда. Според понятията на източните народи Всевишният Бог е раздробен на милиарди частици, на милиарди духовни монади, които, скривайки се в природните стихии и елементи, наблюдават живота на хората и го направляват. Разбира се, в основата си това вярване е заблуждение, но и в него се крие зърно истина, която свидетелства против самобитноста и самодостатъчноста на природата и нейните закони.

   Понятията за единия истинен Бог и при различните племена в Северна и Южна Америка, Канада и Тихоокеанските острови са доста примитивни. Но въпреки това и те не вярват в съществуването на материални закони, а се покланят на множество живи духове, от които зависи съдбата им. Според тях законите изхождат не от природата, а от тези духове или по-точно от "великия дух", който оглавява техния сонм от идоли.

   Макар че тези вярвания са хаотични и примитивни, за мен изглеждат твърде поучителни, защото ни показват, че дори най-неграмотните народи са търсели обяснение на природните сили вън от и над самата природа. Те не са се подчинявали на разума или на чувствата си и не са провъзгласили видимата природа за законодател. Не са капитулирали подобно на европейските учени, но са търсели в окръжаващия ги свят духовното начало. И са го намерили - в идолите. Грешка? Да, но много по-малка от признаването на природните закони, и по-близка до истината. На Страшния Божи Съд тези народи ще бъдат повече оправдани, отколкото кръстените европейци, които са презрели Бога, и създавайки от природата идол, подобен на телец, са започнали да му се покланят.

 

XXI

 

Най-новата революция в науката

  

Двамата пътници се отправиха в една научна лаборатория, за да се консултират с научни специалисти по въпросите, които се дискутират в съвремието. Там намериха един професор, който провежда научни занятия със своите студенти.

   Професор: Винаги съм на вашите услуги, само кажете какво ви интересува.

   Пътник: Иска ми се да узная нещо повече за законите на природата.

   Професор: Да, и на мен ми се иска, но природата сякаш се надсмива над всичките ми опити.

   Пътник: Нима?! Та нали науката е установила съвършено точно цялата серия от непоколебими закони на природата, както са ни учили в училище?

   Професор: Това е отживелица от науката на миналите два века, която няма място в съвременните лаборатории. Днешната наука не е така претенциозна. Тя е станала по- описателна и дескриптивна. Намираме се в революционен период на научното знание. Айнщайн твърди, че всичките ни знания за природата са относителни. С това той свали от диктаторското и абсолютистично място науката и я постави на най-ниския рафт на скромността. Според него даже пространството и времето не са абсолютни. Учените дълго се препираха по въпроса: времето ли е в пространството или пространството във времето? Айнщайн казва, че времето - това е четвъртото измерение на пространството. И пространството и времето са ограничени.

   Дори математиката вече не се счита за точна наука. Учените твърдят, че “природата се бои най-много от абсолютната точност”, което предишната наука беше поставила за свой фундамент. Мнозина учени отричат също така научния догмат за причинната зависимост - казуалността.

   Освен това, законът на ентропията[5], от една страна, и законът на еволюцията, от друга, никак не могат все още да се примирят помежду си. Кой от тях да приемат и кой да отхвърлят е обект на спор между биолози от единия лагер, и физици, астрономи и математици - от другия.

   Френският учен Бутру, който изпаднал в отчаяние от стремителното отричане на природните закони, стигнал до абсурдното заключение, че законите на природата не са абсолютни, а като резултат от еволюцията също се изменят. Това обаче противоречи на самото понятие за закон.

   От материалистичните закони на миналия век не е останало нищо. Материята е “дематериализирала” самите учени. До сега тя се приемаше като точен механизъм, а настоящото развитие на науката сочи една нематериална реалност, до съприкосновението с която учените са все още далеч.

   Днес се говори за непрестанно и ритмично разширение на вселената: ”Тя буквално диша” - казват някои. Известният професор Макс Планк, капитулирал пред религията, казва: “Светът днес ми изглежда много по- малко свързан с естествените закони, отолкото по времето на Лаплас, и дори във физиката се налага да се опираме на богословските по-цялостни представи”.

   Ако трябва да ви кажа, уважаеми посетители, за това какво поражение е претърпяла в наши дни биологическата наука, вие ще бъдете поразени. Надменната теория на материалистите от предните поколения за това, че живите организми са произлезли и са се развили от неорганичната материя, днес се счита за безумна и е осмивана навсякъде. Не по-далеч е стигнала и дарвиновата теория за еволюцията на нисшите форми във висши организми. Днешната наука счита, че само подобното може да роди подобно.

   Връщайки се от лабораторията, спътниците дълго размишлявали за всичко чуто там.

   Водач: За какво мислиш?

   Пътник: За архивите и музеите.

   Водач: Да, така и трябва, когато мислиш за “законите на природата”. Само нравственият закон е неостаряващ. Чуй какво е казано в Евангелието: Истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне (Мат.5:18). Нравственият закон е вечен.

   И ако Творецът пожелае да унищожи този свят и да го сътвори отново, Той пак би го изградил върху Своя свят, нравствен закон.

 

XXII

 

Царският закон

  

Апостол Иаков нарича Христовия закон царски, казвайки: Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: "възлюби ближния си като себе си", - добре правите (Иак.2:8). И това е единственият подобен израз в цялата Библия; у апостол Павел той е наречен закон Христов (Гал. 6:2).

   Какво представлява този Царски закон? Това е законът на любовта. Той съдържа само две заповеди, дадени на човечеството не от човек или ангел, а от самия Месия - Господ Иисус Христос. Ето как е изложил Той тези две заповеди:

  Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си (Мат. 22:37- 39).

   Установявайки този Царски закон, Той веднага го е свързал със стария всеобхващащ закон, за който говорихме до сега, и заключил: на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците (Мат. 22:40).

   Говорейки за закона, боговдъхновеният апостол Павел пише на Галатяните, че целият закон се изпълнява в една дума (Гал. 5:14), и тази дума е любов.

Ако искаме да се задълбочим в тънкостите на християнското богословие, бихме могли да кажем, че и двата закона са Христови, защото Бог чрез Своето Слово е обявил и двата, първият от Синай - опосредствано, а вторият - непосредствено. Законът е бил даден чрез Мойсей, а благодатта и истината произлезли от Иисус Христос (виж Ин. 1:17), въплътеният Божи Син, Който е Светлина от Светлина и Бог истинен от Бог истинен. И вторият закон е можел да бъде съобщен чрез посредник, но любовта не търпи посредници. Затова законът бил даден чрез Мойсей, а любовта произлезе чрез Христос. И едното и другото са от вечния източник на Доброто, но са дадени в различно време, съгласно Промисъла на Бог за човешкото спасение.

   Но нека не се вглъбяваме толкова в богословските тънкости, а да проследим Новия Завет, опитвайки се да оценим в какво е ценността и разликата на този нов, Царски закон, в сравнение с Ветхия Завет.

   Преди всичко, никъде в Библията Бог не се отъждествява със закона, т.е. никъде не е казано, че Бог е закон, а е казано: Бог е любов (I Иoaн. 4: 8). По този начин разбираме, че любовта е едно от същностните имена на Бога. Това доказва превъзходството на любовта над закона. Където се възцари любовта, там законът престава да действа. Не в този смисъл, че в царството на любовта може да се убива, краде и лъже, но напротив: любовта сама по себе си изключва напълно даже мисълта за убийство, кражба или лъжа. Когато изгрее, слънцето затъмнява и заменя сиянието на нощните звезди. Но това не означава, че когато на небето е засияло слънцето звездите са изчезнали. Щом то залезе - звездите отново заблестяват. Законът, даден чрез Адам, Ной, Мойсей и другите пророци е подобен на слънчевата светлина отразена от луната и звездите. Но когато Слънцето на любовта засвети с пълната си светлина, законът вече не свети, защото става ненужен. Затова апостол Павел нарича този закон само сянка на бъдещите блага (Евр. 10:1).

   В Стария Завет се говори много малко за любовта. Например в Моисеевото петокнижие: ‘‘...обичай Господа, твоя Бог, и пази, каквото е заповядал да пазиш (Втор. 11:1); само залягайте грижливо да изпълнявате заповедите и закона, който ви завеща Мойсей, раб Господен: да обичате Господа, вашия Бог, да ходите по всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се привързвате към Него и да Му служите с всичкото си сърце и с всичката си душа (Ис.Нав. 22:5); Ще Те възлюбя, Господи, крепост моя! (Пс.17:2); Обичайте Господа, всички Негови праведници; Господ пази верните (Пс.30:24); моля Те, Господи, Боже великий и дивний, Който пазиш завет и милост за ония, които Те обичат и които пазят Твоите заповеди!(Дан. 9:4). Но всичко това е само пророческо предсказание и предчуствие на царското сияние, на този Царски закон, който всички са търсели и очаквали.

   А ето как се говори за любовта в Новия Завет: Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят (Мат.5:44). Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене” (Мат. 10:37).

Любовта - това е служение. “Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина (Мат.20:28).

   Любовта носи спасение. Защото Син Човечески дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси (Лк. 9:56).

   Който признава Бога за Отец, той обича Сина Божий Иисус Христос...да беше Бог ваш Отец, щяхте да Ме обичате, понеже Аз съм излязъл и дохождам от Бога; защото Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати (Иoaн. 8:42).

   Любовта плаче и страда за човека. Иисус се просълзи. Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал (Иoaн. 11:35-36).

   Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както Аз ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си (Иoaн. 13:34-35).

   ...Aко някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим. Който Ме не люби, не спазва словата Ми; а словото, що слушате, не е Мое, а на Отца Ми, Който Ме е пратил (Иoaн. 14:23-24).

   Както Отец възлюби Мене, и Аз възлюбих вас: пребъдете в Моята любов. Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му (Иoaн. 15:9-10).

Любовта е жертвена. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели

(Иoaн. 15:13).

   Любовта е молитвена. Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах, и тия познаха, че Ти си Ме пратил; и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях

(Иoaн. 17:25:26).

   С всички тези думи Христос е изказал Своя закон на любовта. И този закон Той е потвърдил с делата и със собствения Си пример:

   Любовта умалява себе си - Той е станал човек.

   Любовта се радва на доброто - Той също се радва на доброто.

   Любовта лекува - Той също лекува.

   Любовта храни гладните - и Той храни гладните.

   Любовта бди - и Той бди.

   Любовта служи - и Той служи.

   Любовта спасява - и Той спасява.

   Любовта учи и поправя - и Той учи и изправя.

   Любовта плаче - и Той е плакал.

   Любовта от нищо не се бои, даже от смъртта - и Той не е имал страх.

   Любовта прощава - и Той е прощавал.

   Любовта възкресява и побеждава - и Той е възкръснал и победил.

   Любовта обновява и вдъхновява живота - и Той го е обновил и вдъхновил.

   Любовта е светлина - и Той е Светлина.

   Любовта е вечна - и Той е вечен.

Апостолите Христови са разбрали съвършено словото и примера на своя Учител и Господ. Словото Му те предавали правилно и неустрашимо следвали Неговия пример. Те, безсмъртните последователи на Христа, говорят така за царския закон:

   Апостол Иаков: Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: "възлюби ближния си като себе си" - добре правите (Иак.2:8).

   Апостол Петър: А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото "любовта покрива много грехове” (I Петр.4:8)... привнесете към вярата си добродетел...към благочестието братолюбие, към братолюбието любов (II Петр. 1:5;7).

   Апостол Йоан Богослов - апостолът на любовта:

   ...A който пази словото Му, в него наистина Божията любов е съвършена (I Иoан.2:5);

Който обича брата си, той пребъдва в светлината, и в него няма съблазън (I Иoaн. 2:10).

  Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца (Иoaн. 2:15).

   Любовта познахме по това, че Той положи за нас душата Си: и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята (I Иoaн. 13:16).

   Чеда мои, нека любим не с думи или с език, а с дела и истина! (I Иoaн. 3:18).

Възлюбени, нека любим един другиго, защото любовта е от Бога, и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога; който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов( I Иoaн. 4:7-8).

В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога, а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове ( I Иoaн. 4:10).

  Бога никой никога не е видял. Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта Му е съвършена у нас (I Иoaн. 4:12).

   Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него (1Ин.4:16).

  В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта (I Иoaн. 4:18).

   Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки (I Иoaн. 5:3).

   Апостол Иуда, брат Господен: А вие, възлюбени, като се назидавате в пресветата ваша вяра и се молите чрез Дух Светий, запазвайте себе си в любов Божия, очаквайки милост от Господа нашего Иисуса Христа, за вечен

живот (Иуд.1:20-21).

   Апостол Павел: Любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий (Рим. 5:5).

   Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни (Рим. 5:8).

   Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? (Рим. 8:35).

   Любовта не прави зло на ближния; и тъй, любовта е изпълнение на закона (Рим. 13:10).

Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат (I Кор. 2:9).

   Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува (IКор. 13:1-3).

  Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат ( I Кор. 13:18).

   А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта ( I Кор. 13:13).

А над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството (Кол. 3:14).

   С една дума - в любовта е целият закон. И над любовта няма закон, както няма закон над Бога, защото Бог е любов. По такъв начин Царският закон на Новия Завет превъзхожда нравствения закон на Стария Завет, както небето превъзхожда земята. Завършек на закона е Христос - казва свети апостол Павел. (Рим. 10:4).

 

XXIII

 

Последно средство

  

Великият руски светител и тайновидец Серафим Саровски, упокоил се на 2 януари 1833 г., в разговор с архимадрит Макарий, ректор на семинарията, обяснява, че навсякъде има нещо по-добро от доброто. Това твърдение той излагал в един порядък на всечовешката драма от началото и́, та чак до края: “Радост моя - казвал той - винаги има нещо по-добро от доброто. Това е истина и под водата, и на земята, и на небето. Под водата водораслите са добри, рибите са по-добри, а бисерът е най-доброто от всичко там. На земята растенията са добри, животните са по-добри от тях, а човекът е най- съвършен сред тях. На небесата има чинове над чинове ангели, всички съвършени и все по-добри с всеки по-горен лик. Такъв порядък действа и в човешката история. Детството на човечеството продължило до даването на Закона, юношеството - под Закона, а когато се изпълнило времето, т. е. в зрелите години на човечеството, Бог изпратил Своя Син Единороден. От тогава, радост моя, започнали и последните дни, които ще завършат с невечерната светлина”.

   Преподобни Касиан в своите размишления за праотците живели преди дадения на Синай закон, пита: “От какво са се ръководели хората преди даването на този Завет? На каква основа те са създавали свои закони, нямайки Закона? На каква основа Авел е можел да бъде праведен? Как е можел той да знае, че трябва да принесе жертва от първородните на стадото (Бит. 4:4)? Как Ной е различавал чистите животни от нечистите? Откъде Сим и Иафет знаели, че е срамно да откриват голотата на баща си? Откъде е знаел Авраам, че трябва да даде на Мелхиседек десятък от всичко? Кой го е научил да бъде гостоприемен? Какво е научило Иов на търпение, смирение, целомъдрие и човеколюбив? Как ставало така, че нито един от праведниците от онова време не нарушил Закона?”

Съвестта - ето отговора на всички тези въпроси. Законът на Бога е бил отпечатан в душите на хората и преди да получат писания закон. Подобно на това мъдрият апостол Павел казвал по отношение на езичниците така: Щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе си са закон; че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават  (Рим. 2: 14-15).

По такъв начин пазител на закона и до Закона била съвестта. Именно тя била регулатор на всички мисли, желания и постъпки на праотците от Авел до Мойсей. Този период от историята на човеците преподобния Серафим Саровски нарича негово детство.

След това на хората бил даден писан закон. Това бил външен закон. Той бил даден тогава, когато съвестта толкова отслабнала, че вече не можела да управлява хората. Когато Божият печат в душите им се изличил, тогава било необходимо да се начертаят на скрижали   Божиите заповеди. Но това не значи, че те трябвало да заменят напълно съвестта. Напротив, законът бил нужен, за да я обнови и съживи, да я укрепи и утвърди.

Този закон, изразен в десет заповеди, начертани на Синайските скрижали, бил регулатор на човешките отношения до въплъщението на Иисус Христос, което значи - хиляди години. Този период от човешката история Саровският подвижник нарича “юношество” на човешкия род.

Но и писаният закон в крайна сметка загубил силата си, защото чрез него бил познат греха. Именно под закона се умножил греха (Рим. 5:20) и човешкият род изпаднал в крайно безсилие. Дошло времето на хората да се даде трето лекарствено средство. И то било дадено чрез Евангелието - Благата вест за Божия Син, Който се въплътил и живял сред човеците. И така, съгласно преподобни Серафим, настъпили “последните дни”. Разбира се, това трябва да разбираме така, че някакво четвърто лекарство не може и няма да бъде дадено от Бога на хората, защото законът бе даден чрез Мойсей, а благодатта и истината произлязоха чрез Иисус Христа (Иоан. 1:17). За изнемогналите, заблудени странници не било достатъчно само да им се покаже верният път, но и да се подкрепят и да се вдъхнат у тях сили, за да могат да извървят успешно този път. Истината освещава, а благодатта укрепява. Светлината и силата произлизат от Господ Иисус Христос, Който се е явил, не за да отхвърли съвестта, а за да я изправи; и не за да отхвърли закона, а за да го изпълни. Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не за да наруша съм дошъл, а за да изпълня (Мат.5:17). За да се изпълни законът до край - изчерпателно. Дошъл е не само да отсече клоните на злото, забранено от Закона, но за да изтръгне самия му корен. Например, ако Законът забранява убийството, Христос забранява и гнева, като корен на убийството. Ако Законът забранява прелюбодеянието, Христос не допуска и похотливия поглед. Именно по този начин Законът се изпълва в цялата си пълнота, защото злото се пресича от корена. Но ако дървото на злото само се “подрязва”, тогава то се разлиства още повече, както става с обикновените дървета. Ако душата на човека е пълна с мисли за убийства и похотливи желания, Законът не може да попречи на извършването това на дело, както се е случвало многократно преди Христа, и както и сега се случва с онези, които не са приели за себе си Христовото лекарство. Нашият Господ се е явил, за да бъде за нас и Съвест, и Закон, и много повече от това. Апостол Павел е казал: Завършек на Закона е Христос (Рим. 10:4). Какво е поставено тогава на мястото на Закона? И отново божествения Павел продължава: Целият Закон се съдържа в една дума - любов (Гал. 5:14).

Казвам това, защото на света се срещат два типа хора. Едните слушат само своята съвест, а другите се стараят да не нарушават заповедите на Закона. Против първите не бихме могли да кажем нищо, ако те можеха да докажат, че тяхната съвест е здрава, както при Авел, Авраам и Мелхиседек. За нищо не можем да се препираме и с онези, които се опират само на Закона, ако те могат да докажат, че приемат Закона подобно на Мойсей и Иисус Навин, Исаия, Иеремия или Даниил.

Какво да направим, когато някой извърши зло дело, но за свое оправдание казва, че е постъпил според съвестта си? Или пък, когато двама души вършат напълно противоположни неща, казвайки че постъпват “по съвестта си” или “според убежденията си”, т.е. според заключенията на своя ум? На всички тях можем да им кажем едно: вашата съвест трябва да оценявате спрямо Евангелието. Съвестта е спорна, но Евангелието е безспорно. Ако съвестта ви му се противи, тогава тя е ваш сляп водач към ада. Но ако се съгласува с Евангелието, тогава всичко е наред. Това означава, че благовестието е влязло в душата ви и се е отпечатало в съвестта, подобно на времето след сътворението.

А какво да кажем за хората, които се хвалят, че не лъжат, не крадат, не прелюбодействат, но въпреки това отричат Христос и Неговото Евангелие? Не същото ли, каквото мислим за еврейските старейшини, които се хвалили със Закона, но в същото време осъдили и разпънали Господа на Славата.

Съвестта била умъртвена и Законът опустошен, когато във Витлеемската пещера се родил Всемогъщият Месия. Той е дошъл, за да одухотвори съвестта с любов и да напълни Закона с Духа на Истината. Той е по-голям от съвестта и Закона. Защото Той е положил съвестта у Адам и е дал Закона на Мойсей.

Тогава е ясно, че никой закон не носи спасение, ако той е изложен само в параграфи и точки, но е лишен от Христовия Дух. Затова свети апостол Павел възхвалява не съвестта и Закона, а Христос - Вече не аз живея, но Христос живее в мен (Гал. 2:20).

Христос е и нашият живот. Извън Него няма живот, а само смърт, както извън Него съвестта и законите са само разлагащ се труп.

Христос е нашата Съвест. Христос е нашият Закон. Христос е нашият Живот.

 

 

XXIV

 

Стар и Нов Завет

Разхождайки се в светия град Иерусалим, пътникът и неговият водач продължили своя разговор за нравствения закон. Те стигнали до двора на Соломоновия храм.

Пътник: По всичко излиза, че Царският закон или законът на любовта отхвърля напълно предишния закон. Или греша?

Водач: Надявам се, че не мислиш да се върнем 20 века назад, когато тук са възникнали острите спорове за Закона между еврейските законници и Спасителя? Но разбрах ви, че нямате в себе си любов Божия (Иоан. 5:42), - казал с укор Господ на тези законници - Не даде ли ви Мойсей Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона (Иоан. 7:19). Така Той ги е изобличавал като абсолютни беззаконници, които и стария Закон не изпълнявали, и новия не приемали.

Пътник: Без съмнение, Господ е бил прав. Но бих искал да те попитам, кой от тези два Закона, дадени от Бога, действа сега?

Водач: И двата Закона произлизат от един и същи Законодател. За хората с различно поведение, различен характер и степен на съвършенство, действа единият или другият Закон.

Пътник: Как може да бъде това?

Водач: Много просто. За хората, имащи в себе си любов Божия, законът на любовта заменя всички други закони, защото любовта е най-пълното изпълнение на Закона. А за онези, които на са се сподобили с Божията любов в сърцата си, действат заповедите на Стария Завет. Да вземем за пример някой патриот. Както е известно, патриот е този човек, който обича родината си и своя народ. Воден от любовта, патриотът стои над законите на държавата, защото любовта му към отечеството го кара да прави много повече, отколкото изискват от него гражданските закони. Но ако този патриот, забравяйки за любовта, извърши предателство или престъпление, той попада под острието на закона. И ще бъде осъден толкова по-строго, колкото повече преди това се е показвал като патриот.

Пътник: Но тогава какво ще кажеш за гражданина, който живее по законите на страната си, но няма любов към народа и отечеството? Няма ли той да е по-добър от такъв патриот?

Водач: Ако някой гражданин изпълнява този минимум, който се изисква от него в законите, той се счита за добър и примерен. Точно така може да разглеждаме и човека, който спазва заповедите Господни, начертани на Синай, и всички старозаветни предписания. Той е законопослушен, но като слуга, а не като син. Такъв човек е единомишленик на фарисея, който в молитвата си говорел Богу: Благодаря ти, че не съм като разбойниците, прелюбодейците или митарите. Постя два дена в седмицата и давам десятък от всичко, което имам. И въпреки това, именно той бил неугоден на Бога, а не митарят, който бил недоволен от самия себе си и със съкрушено сърце викал към Бога: Боже, бъди милостив към мене грешния. Колко много хора познаваме ние, които никога не са били съдени, обаче обществото, в което живеят, ги презира. Защо? Заради това, че те са бездушни, нямат любов и изпълняват само формално закона. От гледна точка на държавата те са законопослушни граждани, но според обществото и народа това е недостатъчно. Още по-недоволни са членовете на Божията държава - Царството Божие, от онези, които формално изпълняват предписанията на Стария Завет, нямайки в себе си духа и любовта на Новия. Но въпреки това закона на Стария Завет действа без изключение там, където хората не са достигнали сияещата висота на Царския закон - Закона на любовта.

Пътник: Сега ми стана ясно защо апостол Павел счита ветхозаветния закон за недостатъчен за оправдание и спасение. Нали той казва: Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие (Гал. 3:23). С други думи, ние се намирахме под надзора на параграфите на закона, като в клетка, за да получим възпитание и да се подготвим чрез послушността на слуги за свободата на синове Божии. Нали така?

Водач: Абсолютно вярно. Когато слугата изпълни определените заповеди на господаря си, той получава за това отплата. Но когато слугата е толкова близък на господаря, че прониква в мислите му и разделя с него грижите, предано и с любов следейки за реда в господарския дом като за свой собствен, става така, че той се удостоява с осиновяване от господаря си. И получава наследство като син, и не е вече като слуга. Но ако синът охлади сърцето си към своя баща, той принизява себе си като слуга или дори като наемник и блуден син. Тогава на него се отплащат като на слуга, а даже се случва да го изгонят от дома и да го лишат от наследство. Така слугите чрез послушание израстват до достойснството на синове, а нерадивите и блудни синове слизат до нивото на слуги и отстъпници. Това се отнася както за съдбата на всеки отделен човек, така и за съдбите на цели народи.

Пътник: А може ли в светлината на този процес да се разбере съдбата на покръстените европейски народи, проследявайки техния разцвет и упадък, гордост и заблуждения, техните междуособни войни и нещастия?

Водач:  Да. Всички християнски народи и всеки християнин е дал обед за спазване на Царския закон на любовта и е бил осиновен от Бога. Но по различни причини, от които отпадането от Христа е най-значима, те нарушили своя обет за любовта към Бога и ближните си. Затова те са стигнали до нивото на слуги на ветхозаветния Закон и попаднали под неговите санкции. Надявам се сега да ти е ясно от къде идват в християнските страни гладът, епидемиите, сушата и наводненията, земетресенията и другите безчислени ужаси - диктатури, революции и войни? Това става, защото християнските народи са отхвърлили не само Царския Христов закон, но и старозаветните заповеди, една след друга - от първата до последната. Не признавайки Бога за Бог, те се покланят на различни идоли, а най-много на своите собствени творения, хулейки Бога, отхвърляйки почитането на родителите, презирайки въскресния ден, потапяйки се в престъпления, предателства и похотливи желания. Много били онези, които спазвали само старозаветните разпоредби, но нямало нито едно християнско поколение, в което много или малко да не съществуват такива хора, възлюбили Царския закон и отишли на мъченичество, за да го изпълнят докрай. Така и в наше време всичко е ясно изразено:    и мрака на беззаконието, и силата на старозаветните заповеди, и светлината на Новия Завет. По този начин личи, че в исторически план винаги е имало едновременно беззаконници, старозаветници и новозаветници, или казано по с други думи - богоборци, богобоязливци и боголюбци.

Пътник: Значи и двата закона - на правдата и на любовта, са вечни, така ли?

Водач: Как ти се струва: ако всички граждани започнат да обичат изцяло родината си, ще бъдат ли нужни Граждански и Углавен кодекс?

Пътник: Мисля, че не.

Водач: Така и старозаветният закон на правдата не би бил нужен, ако в човешките сърца се възцари напълно Божията любов. Но предвид това, че до края на времето, по прозорливото пророчество на самия Спасител, тази любов не само няма да завладее човешките сърца, но напротив, в последните времена у мнозина ще изстине любовта (Мат. 24:12), и всички заповеди на Мойсей ще действат в пълна мяра и сила до завършека на тази човешка драма. Сам Христос е потвърдил тези думи: Докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне (Мат. 5:18). А когато всичко свърши, праведните ще преминат в царството на вечния живот, където вечно царува любовта. Защото по думите на апостол Павел, Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат (1Кор. 13:8), защото Бог е любов.

Ветхозаветният Закон е вечен в исторически смисъл, т.е. той е относителен, а законът на любовта е вечен в абсолютен смисъл. Тези два закона съставляват в драмата на сътворения свят един цял нравствен закон, явяващи се поотделно негови части.

 

 

XXV

 

Вселенски порядък и...безпорядък

 

Макар и да не съществуват закони на природата, в цялата вселената има точен порядък. В Библията, където не се говори за естествени закони, има много думи, възпяващи божествения порядък, който съществува в цялото творение.

Законът е едно, а порядъкът - нещо съвсем различно. Ако влезете в красив и прекрасно подреден дом, ще бъде нелепо да говорите за закони на мебелите. Същото важи и за природата, където преди всичко има ред, а не закон.

За закон може да се говори само по отношение на хората на земята или за ангелите на небесата. Но по отношение на животинския или растителния свят, неживата природа, природните стихии, звездните и слънчевите системи, може да се говори само за порядък.

В първа глава от книга Битие е казано буквално: И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро (Бит.1:31).

   Праведният Иов, възхищавайки се от красотата и безчислеността на сътвореното, казва за Създателя, че Той твори чудни и неизследими дела, които са безброй (Иов. 5:8).

   Целият свят е създаден съразмерно, във всичко има порядък, за всичко е начертан път. Кой е присъствал, когато Бог даваше на вятъра тегло и наместваше водата по мярка, когато определяше наредби на дъжда и път на гръмоносната мълния (Иов. 28:25- 26)? Бог попитал страдалеца Иов:...Къде беше ти когато Аз поставях основите на земята? Кой и́ определи мярката, ако знаеш? Или кой е опъвал по нея въжето? На какво са закрепени основите и́, или кой положи крайъгълния й камък” (Иов. 38:4-7).

   Премъдрият Еклисиаст проницателно разглежда времето и способа на съществуването на всичко, което е на земята, и казва: Всичко си има време, време има за всяка работа под небето (Екл. 3:1). И продължава: Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши (Екл. 3:11).

   Време, порядък, основа, ритъм има във всичко, както и в музиката. Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека. Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява. Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообръщения. Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак (Екл. 1:4-7). Всичко има свое време и свой път.

   Боговдъхновеният Псалмопевец възпява красотата на сътворения свят така: Господи, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен; Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра....Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения (Пс.103:1;24); Небесата разгласят Неговата правда, и всички народи виждат Неговата слава (Пс. 96:6); Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта (Пс.18:1).

   И така, страница по страница, Библията разказва за порядъка, мярката, хармонията и величието на сътворения свят. И макар учените често да говорят за случаи и случайности (което противоречи на твърдението им за точно установени закони на природата), Светата Книга не признава нищо за случайно. Съгласно нея можем да кажем, че всички лъчи на слънцето, както и космите на главата ни и всяка капка дъжд имат някакво целесъобразно назначение. В окръжаващия ни свят няма място за случайности. Няма място за такива и в нравствения живот на хората.

   Въпреки че в природата съществува безупречен порядък, който човешкият ум не разбира напълно и не може да проникне докрай в неговия смисъл, този ред сам по себе си не е закон. Той е само отражение на нравствения закон, на който е основан и се крепи сътвореният свят.

Цялата безпределна вселена блести и диша чрез святостта. Тя самата дори не се досеща за тази святост - това могат да усетят само Бог и човека. Вселената е като величествен храм, украсен със символите на святостта. Самият храм не знае за своята святост - това е в способностите само на Бога и човека. Реалността на вселената е в Бога и човека.

   Ако все пак говорим за закон на природата, то трябва да разбираме това само като отблясък на нравствения закон. Например, той е различим в такива морални категории като уважението към родителите и благодарността, като жертвената родителска любов, самопожертвованието и даже като взаимната любов - нима не виждаме всичко това при животните?

   Аз бих казал, че вселената е храм, чиито стени представляват скрижали със заповедите на Божествения нравствен закон. Ние сме ги разбрали отчасти - по срички, но не сме в състояние да ги прочетем до самия им край. В иероглифите на творението и явленията е записан и закона на неотвратимата правда и закона на любовта. Несломимата правда е оградена от Божествената любов, която е и основната подбуда към сътворението на света и негова главна цел. Защото, където е Изворът - там е и устието на всичко божествено.

   Но кой ще отговори на въпроса за хаоса в природата? Това твърде много безпокои учените, които често се плашат по повод на някоя природна аномалия или катаклизъм, който не се вписва в рамките на техните закони. Случайност - това е техният единствен отговор. Но ако е случайно, тогава значи няма разум зад това, което се случва, а ако няма разум, значи и законите на природата са под въпрос.

В предните глави вече казахме за причините на хаоса в природата от гледна точка на нравствения закон. Дадохме примери от Стария Завет, но можем да посочим такива и от Новия. Когато Спасителят на света умирал от ръцете на злодейците, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха (Мат. 27: 51-52). Ето това наричаме отговор за човешкото беззаконие.

   По предсказанието на Христос в последните дни ще има глад, мор и трусове... слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят (Мат. 24:7;29).

   Защо ще бъде така? Заради пренебрегването на Божия закон. Заради грешните човеци, от които произлизат ненавист, безбожие и всяко беззаконие и у мнозина ще изстине любовта (Мат. 24:12).На това отговарят земята и слънцето, луната и звездите, вятъра и камъните, огънят и водата - с една дума, всички природни стихии.

   По такъв начин, нарушаването в природния ред следва да се обясни само с нравствени причини. Можем да направим от това извод, че цялата безкрайна вселена е в служба на нравствения Божи закон. Нито съзнателно, нито безсъзнателно, а по Промисъла на Този, Който не изпуска от всевиждащото Си око нито нея, нито човека.

 

 

XXVI

 

Сеячи на вятър

  

Понеже те сееха вятър, буря ще пожънат (Ос. 8:7) - библейски слова. Те в пълна мяра са потвърдени в ужасяващия опит на Европа, която е сяла лъжлива наука, подобно на вятър и е пожънала буря след буря. Такава жъне тя и сега, и ще жъне до онзи момент, докато не отхвърли вятъра на лъжливата наука за природните закони и не приеме единствения съществъващ закон - нравствения.

   Наука е имало и преди европейските науки. На високо ниво е била науката на древните Египет, Индия, Китай, у вавилонците, персийците и мексиканците. Европа е приела и получила много от тях. От хилядолетия човек е изучавал себе си и света около себе си. Но никога, в нито една древна цивилизация, не са считали природата за законодател и не са вярвали в нейните закони.

   Голям интерес представлява въпросът: какво е накарало европейските учени да нарекат порядъка в природата закони? Какви причини са ги подбудили да поставят редом с нравствения закон и материалните закони?

   Който знае историята на религиозните войни в Европа, историята на раздробяването в множество секти на западната църква, борбата между клерикализма и антиклерикализма, от една страна, и който знае историята на научните открития в съвременна Европа - от друга, той може да даде достатъчно точен отговор на поставения въпрос. Причините били две: първата се крие в отслабването на нравствените устои на западната църква, като носител и тълкувател на нравствения Божи закон, и второ - страхът на хората пред безбрежността на вселената.

   Няма нищо по-опасно от това, когато клирът на някоя църква освобождава себе си от известни морални задължения, но в същото време изисква от останалите вярващи да ги спазват. Или когато строгите и ясни Божии заповеди се смекчават или дори заменят от някакви обреди и материални пожертвования, без да се постига истинно покаяние за извършените грехове и без изправление. Или пък, когато дейците на църквата се стремят към политическа власт или управление на икономиката или на някоя друга сфера в държавата и обществото.

   Всички известни от историята на Западна Европа природни аномалии били продължителни и не еднократни и случайни, а систематични. Тогава не е никак случайно, че западните учени са търсели някакви закони, които управляват природата вместо погазения от тях нравствен закон. И така, без истинския Бог, те започнали да търсят причината в други закони. Но стараейки се да избягнат едно зло - попаднали на друго.

   Другата причина, както казахме, бил страхът пред безпределната вселена. От времето на великите астрономи Коперник и Кеплер пространството на вселената от гледна точка на човека, който те въоръжили с телескоп, се разширило до предизвикващи ужас размери. В това число и откриването на нови звезди, изпълващи хората с трепет с огромните си размери.

Какво е тогава земята и човекът на нея?! На фона на немислимо огромната вселена земята се оказала песъчинка. За учените след това откритие земята и човекът стигнали почти до нулата в скалата на ценностите. Синайските скрижали отново били разбити пред идола, сега наречен Вселена. Нагорната проповед била наречена мечти и блянове на най-прекрасния от синовете човешки.

   Европейските изследователи на дълбините на вселената се преклонили пред нея. Тя им изглеждала толкова величествена, че и Бог не могли да си представят по-величествен от нея. И няма нищо удивително в това, че мнозина от тях са провъзгласили вселената за единствен бог и законодател. Девизът “Бог или природа” ( Deus sive natura ) станал “Верую" на множество учени и философи в Европа.

   Обаче било необходимо да се измислят и систематизират законите на този безсловесен законодател. И учените започнали да се състезават и спорят на това поприще, но наказанието Божие ги постигнало. От това стълкновение, разногласия и спорове около законите на природата били препълнени научните книги, аудиториите на университети и лабораториите - изобщо цялата европейска атмосфера.

   Но всичко, което било построено от глината на различни природни закони, днес е разрушено, точно като Вавилонската кула, от ръцете на самите учени. “Науката днес е в задънена улица” - казва един от известните съвременни учени. Вселенският сфинкс отново показал своя нрав - отръсквайки праха от човешките представи и догадки за себе си, той строшил всички таблици на естествените закони, повесени на неговата гръд. Това е бунт на природата против лъжливите теории и нейният отговор за пренебрежението на нравствения Божи закон.

   Днес бурята в Европа е наистина небивала. Не е лесно да се намерят изразни средства, за да я опишем точно. Тя е обхванала самият корен на човешката душа, ударила е в семейството, селото и града, по училищата и университетите, литературата, политиката, по обществения строй, по международните отношения, по всички ценности...

   Където и да стигне тази буря, тя оставя след себе си крушение и отхвърляне на всичко възвишено, на всичко божествено в отношенията между хората. От цялото благородство, възпитано от християнския дух и морал в древните времена, е останало само нещо, отдалеч напомнящо на нива, опустошена от градушка. Лъжата и насилието са изпълзяли от тайните си скривалища и нагло и гордо са закрачили посред бял ден по широките улици, украсени в тогата на “натурализма”. Този “натурализъм” е придобил в литературата значението на аморалното, в модата и изкуството - на безсрамието на голотата, в домовете - презрението към постите, в брака - плътската, лесно разторгаема връзка, в семейството - своеволието на младите, в делата - състезание по измама, в обществото - първична борба за всичко, в политиката - стремеж към власт и богатство, в международните отношения - стремеж да се заграби чуждото с изкусна измама или със сила.

   При това европейското училище е главна крепост на натурализма, който всъщност означава отричане на Бога и Неговият нравствен закон, и приема вярата в природата и нейните закони. Виждайки в каква пропаст и хаос влече

натурализма Европа, някои учени са се опитали все пак да предпишат някои морални правила, някаква етика. Били написани книги като “Естествен морал”, “Морал без санкции”, “Хуманността като социална етика” и др. Това била етика, която не е подкрепена от никакъв авторитет, без светлина и сила, но въпреки това, тези опити показвали загрижеността за последствията от мътния поток на натурализма в Европа. Това бил опит да се прегради пътят му с дига от пясък, там където преди се издигала здравата стена на нравствения закон. Но никаква сила не може да го замени, а по-малко от всичко някакви измислени закони на природата.

   “Назад към природата!”- такъв е девизът на европейския натурализъм. При това тук не се подразбира, че човек трябва да живее в съответствие със своята духовна и нравствена природа, защото това неминуемо би довело до духовния идеал, даден на човечеството в Божията заповед: Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш, Отец (Мат.5:48). Напротив, този лозунг има за подтекст това, че човек е длъжен да живее така, както живее цялата останала природа, т.е. : да достигне съвършенство в хитростта като лисица, в жестокостта като вълк, в коварството като змия, в грабливостта като ястреб, и в самоубийството - като скорпион, когато престане да вярва в натурализма. А рано или късно той ще престане да вярва в него, както във всяка друга лъжа.

   За щастие многомилионните народи на Изтока още вярват в единия нравствен закон на Бога, макар децата им да учат в училищата лъжливите и опасни теории за природните закони. Ние трябва да се молим на Господаря на жътвата, да премахне от нашите страни сеятелите на вятър и да спаси Изтока от надигащите се бури, за да изгрее оттук отново Слънцето на правдата за цялото човечество.

 

 

XXVII

 

Драмата на човечеството

  

Когато нашите пътници вече се приближили към целта на своето пътуване, луната се прокрадвала зад върха на планината и запели нощните птици.

   Водач: Ето, пътят ни е към края си. Дойде време да приключим разговора и мълчаливо да се помолим.

   Пътник: Позволи ми да ти задам един последен въпрос.

   Водач: С радост ще ти отговоря.

   Пътник: Признаваш ли ти науката и научните открития?

   Водач: Разбира се.

   Пътник: Значи все пак признаваш науката?

   Водач: Ако ме беше попитал дали ям прашни ябълки, аз бих ти отговорил, че ям ябълките, но не и праха по тях. По същия начин приемам и всички достоверни знания и съвременни открития, но праха на научните теории и хипотези, с които са покрити те днес, не приемам и не признавам.

Пътник: С това съм съгласен, но кажи ми признаваш ли ти безпределността на вселената, открита с помощта на телескопа?

Водач: Признавам. Аз самият съм разглеждал звездното небе с огромен телескоп.

Пътник: Но ако не те е изплашила безкрайността на вселената, нима не те плаши нищожността на нашата планета и на човека, който я обитава?

Водач: Никак. Гигантските размери не могат да поколебаят убежденията ми, че нашата малка планета е главната сцена на вселенската драма.

Пътник: Нима искаш да кажеш, че всички тези огромни космически светила и планети имат една единствена цел - да служат за фон на разиграващата се на нашата планета човешка драма?

Водач: Да, наистина. И нека това не те изумява. Сравни вселената с някой театър, в който и да е голям град. Кое е най-важното в този театър? Не е ли сцената, на която се играе драмата?

Пътник: Разбира се, сцената.

Водач: А сцената е толкова малка и незначителна в сравнение с всичко друго в огромния град, където е разположен театъра - галерии, дворци и площади. И въпреки това хората идват в театъра заради сцената или по-точно заради играта на актьорите. Играта на сцената е целта и смисълът на всяко театрално здание. Точно така е и с историческата драма, която се играе на земята, и която е целта на простора на вселената.

Пътник: Ти имаш предвид играта на хората, така ли?

Водач: Да, именно за тях, за всички събития, които се случват с тях от сътворението на Адам, чак до края на времената. Имам също предвид и Бога, Създателя, заедно с безчислените легиони духовни сили, светли и тъмни, които невидимо, но реално, участват в тази житейска драма на човечеството. Аз говоря и за главния Герой на всечовешката драма, Който веднъж се е явил в тишината на овчарската пещера, бил е облечен в човешки образ и неразпознат, и Който ще се появи в последния акт, в самият край на представлението във вихър и буря, в гръм и мълнии, в ужасяващо сияние и величие - като Победител. Аз говоря и за многото милиони души, които тогава ще се прославят с вечна слава, и уви, преголямото множество, които ще се посрамят с вечен срам. Защото нравственото мерило е единственото вярно мерило, а нравствения закон - единствен действащ в човешката драма.

Пътник: Толкова е приятно да те слушам. Ти ме освобождаваш от призрачната власт на материалната вселена и ми възвръщаш човешкото достойснтво.

Водач: Не аз ти помагам да получиш човешко достойснство, а Онзи, Който е вдъхнал Своя Дух в Адам и го е надарил в самото начало с власт над материалния свят. Ако все още се съмняваш, че нашата малка планета е духовен и нравствен вожд на всички Слънчеви системи, то си спомни думите на прозорливия апостол Павел, който казва: Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните (I Кор. 1:27). Наистина, земята е малка и незначителна в сравнение с другите планети, но само във физически план. Тя е избрана въпреки това да бъде сцена на цялата космическа драма. Някога Господ избрал малобройния и незначителен израилски народ сред други велики народи, за да обяви на целия свят Своята воля и закон, а по-късно - да изпрати Единородния Си Син за Спасител на света. Тогава Той избрал рибарите за апостоли на месианското учение на спасението, а не царе и велможи. Властта над динозаврите била дадена на човеците, а не обратното. Такъв е бил методът на Бога от векове, за да се възвеличи малкото, незнатното да се възвеличи, и чрез презряното да се яви Неговата сила и мощ. Кой може да Му каже: защо постъпваш така? А случвало ли ти се е да отидеш в ясна нощ, при блясъка на звездите, да отидеш на театър, за да гледаш някоя известна пиеса?

   Пътник: Да, случвало ми се е.

   Водач: Мисля, че ти не си забравил, как по пътя към театъра си се възхищавал на множеството удивителни светила в небето. Но след това, когато на сцената пред теб се е водила борба между лъжата и истината, геройството и подлостта, когато с цялата си душа си съпреживявал мъките и болките на главния герой до последния акт, за да се възрадваш на неговият триумф, тогава, по обратния път, звездите вече не са ти изглеждали толкова ярки: те сякаш са загубили блясъка си пред величието на героя от пиесата - победителят на подлостта и лъжата. Не е ли така?

   Пътник: Дествително, случвало ми се е.

   Водач: Това не свидетелства ли, че нашето сърце е по- близко и милее повече за добрия човек, който побеждава злото, отколкото към всички блестящи звезди над главите ни, и че светецът и героят са по-ценни от съзвездията Сириус или Близанаци? И за какво са тези светила ако не като необходима принадлежност на земната сцена, сътворени с цел да осветяват развитието на драмата? Не е ли казано за тях в книга Битие: Да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята (Бит. 1:15). Те не биха имали смисъл, ако не служеха на човешките отношения на нашата планета. О, колко е многообразна и величествена тази драма! Целият звезден небосвод не струва толкова, колкото един акт от нея. Събитията на сцената на човешкия живот или поддържат реда във вселената, или го нарушават. Ето каква е силата на нравствения закон в човешката история.

   Пътник: А какво ще стане когато завесата падне?

   Водач: Тогава, съгласно Откровението на свети Йоан Богослов, целият “декор” на този театър ще бъде предаден на огън, подобно на гнездо, от което са излетели порасналите соколи - и вече не ще има време (Откр. 10:6). Но ще останат всички герои на тази драма, главни и второстепенни, всички пътници, които са ходили по правия път към вярната цел, всички ревнители на Божия закон, всички победители на злото. Всички те ще се окажат в нов, духовен и безсмъртен свят. Безчисленото множество на тези герои, които са се борили и са победили, ще се съберат във вечността около главния Герой на тази драма, на тази епопея на Адамовия род- единствена и неповторима. И когато цялата вселена с цялото си устроение изчезне като дим, тогава ще останат двете най- големи вселенски ценности, за да съществуват вечно. Тези вечни ценности са истинната любов и Царският закон на Любовта. Амин!

 

 

 

[1] Разумни са и духовните сили.

[2] Авторът говори за непростим грях, защото той останал неизповядан. Извършителите не принесли покаяние. (бел.ред.).

 

[3] Хамурапи (род.1792; 4 1750 пр. Р. Хр. ) бил петият цар от първата династия във Вавилон. Известен със своите закони, той бил един от най-значимите ориенталски владетели.

Заратустра/Зороастър е ирански религиозен реформатор, основоположник на зороастризма, националната религия на Персия. Името е гръцка транслитерация на авестийското Заратустра.

Ману - в индуизма- първият живял на земята човек и първи земен законодател.

Конфуций ( 551- 479 пр. Р. Хр.) е китайски мислител и философ, от чиито учения произлиза конфуцианството, повлияло живота и мисленето на хората в Китай, Япония, Корея и Виетнам. Той е една от най-влиятелните личности в китайската и световната история и религия. Приживе е признат като „учител на 10 000 поколения“. Живял е почти в едно и също време с Лао Дзъ и е бил негов ученик.

Ликург (700-630 г.пр.н.е.) е древен спартански цар и законодател. Биографията му присъства в „Успоредни животописи” на Плутарх.

Нума Помпилий (на латински Numa Pompilius - според легендата, втори цар на Древен Рим. Управлявал от 715 до 672/672 г. пр.Р. Хр. Като заслуга му приписват учредяването на религиозните култове, на колегиите на жреците и на занаятчиите, реформа на римския календар.

Платон е древногръцки философ, ученик на Сократ и учител на Аристотел. Основател е на Атинската академия. Платон, за когото се смята, че е филодориец, дълго преподава в Академията, но също така пише по много философски въпроси.

Мохамед (570г. - 632г.) е арабски религиозен и политически лидер и пророк на исляма.

[4] Според тълкувателите на Св. Писание това не бил Самуил а зъл дух приел неговия образ ( бел. ред.).

 

[5] Ентропия - терминът има много дефиниции и може да бъде срещнат в много области на физиката. Една от дефинициите е "мярка за неспособността на енергията в една система да върши работа", но сякаш по- предпочитана е по-интуитивната "мярка за безпорядък". Колкото по-голяма ентропия има една затворена система, в толкова по-голям безпорядък (хаос) е тя.